„Хага“ на Галин Стоев е разтърсваща постановка. Авторката на тази документална приказка, украинката Саша Денисова, изправя подпалвачите на настоящата война в Украйна пред Международния трибунал в Хага – ситуация, която днес се проектира в мечтите на милиони хора. На сцената са всички познати ни фигури – Путин, Пригожин, Суровикин, Патрушев, Шойгу, Кадиров, Маргарита Симонян, Валентина Матвиенко и др., както и обвинителка и адвокат.

Процесът се разиграва във въображението на едно изгубило родителите си украинско момиче (в ролята Кремена Деянова), което се превръща в реалния обвинител.

В първата, сатирична част обвиняемите очакват процеса, мислят как да избегнат наказанието и започват да си прехвърлят вината за случилото се. Всеки персонаж има свой лайтмотив – Шойгу мечтае да се завърне в тайгата, където е израснал, Патрушев разпространява конспиративни слухове за украинците, Пригожин е колкото жив, толкова и призрак, и през цялото време си търси гранатата от Шойгу, Суровикин и Кадиров възхваляват руската военна сила, Матвиенко си спомня с носталгия за младостта през соца… А момичето се движи сред персонажите като Алиса в страната на геополитиката.

Идеята за представянето на сцена на съдебен процес от такъв характер не е нова – още в документалната си драма „Следствието“ (1966/67) Петер Вайс разиграва на базата на съдебни протоколи един от процесите срещу престъпленията в Аушвиц. За разлика от германската пиеса, която пресъздава реални събития, в „Хага“ съдебният процес е въображаем и това позволява сатирично-абсурдистки прочит. Изкуството не може да чака края на събитията и техните резултати, казва Саша Денисова. Тя гостува в София за премиерата на постановката на 19 и 20 септември в Народния театър.

„Хага“, реж. Галин Стоев, Народен театър, фотография Боряна Пандова

Саша Денисова има над 30 документални пиеси, учила е в Киевския университет, в школата студия на МХАТ и Центъра „Мейерхолд“ в Москва, както и в Роял Корт Тиътър в Лондон. Била е част от култовия независим колектив Teatr.doc, създаден през 2002 г. от драматурзи, актьори и режисьори, които работят в жанра на документалния театър и пишат пиеси по актуални теми, след интервюта с реални хора, жанр, който се движи по ръба на злободневното. Преподавала е в Театралния център „Мейерхолд“ и е била негов главен драматург и заместник артистичен директор. През 2012 г. получава престижната руска награда Златна маска за една от пиесите си. Характерно за нейния стил е, че не остава само на нивото на документалното, винаги се появява един въпрос: „какво би станало, ако…“ и той отваря пътя към митологично обобщение.

От началото на войната тя живее в Полша, пиесата „Хага“ е поставена първо от нея в Познан, играе се и в Бостън. Това не е първият ѝ текст след 24 февруари 2022 г. Има спектакъл върху документални монолози на украински жени, написала е и пиесата „Майка ми и пълномащабното нахлуване“. Идеята ѝ за „Хага“ се ражда от надеждата за справедливост, без която раните от войната няма да зараснат.

„Хага“, реж. Галин Стоев, Народен театър, фотография Боряна Пандова

Текстът е изтъкан от документални реплики, от думи, които са ни познати, изявления на реалния Путин, на реалния Пригожин, на реалния Шойгу и пр. Чуваме пропагандни тези и лъжи, каквито се леят от руските медии, а и от нашите. Чуваме носталгични спомени за социализма, който ни се представя като светла алтернатива на настоящето. Не би трябвало да ни учудват, нали сме облъчвани от години. В Шекспировия театър на Галин Стоев (както го определи Денисова) те започват да звучат другояче.

Какво се случва? Под въздействието на думите от сцената започваш да се чувстваш като резонаторна кутия – дори да съзнаваш, че това е пропаганда и да си въобразяваш, че си имунизиран срещу нея, отровата е проникнала дълбоко. Всички ние – деца на социализма или на прехода – сме податливи на нея, учени сме да не се съмняваме, да не задаваме въпроси. Затова някои зрители са възмутени и посегателството върху мисловните щампи за великия руски свят и култура, с които са израснали, им изглежда кощунствено. Авторката на „Хага“ вижда задачата си в преобръщане на утвърдените представи чрез смях, за да изчезне магическата сила на персонажите – заради това диктаторите се страхуват от смеха. Галин Стоев използва тази „експлозивна“, както я нарича, пиеса, за да се занимава с „екзорсизъм“. Театърът като ритуал за прогонване на зли духове. Вероятно има предвид злите духове в нас като общество и поединично. Признава, че никога не е работил върху нещо, което има толкова пряка връзка със случващото се тук и сега, че не знае как се прави политически театър, но се води от вътрешното си чувство и гледната му точка съвпада с тази на момичето в пиесата – гняв от несправедливостта и болка.

„Хага“, реж. Галин Стоев, Народен театър, фотография Боряна Пандова

Театърът се е превърнал в медия на войната, казва Саша Денисова. Това обяснява защо ѝ се е наложило да променя текста си след смъртта на ръководителя на частната военна групировка „Вагнер“, когато репетициите в Народния театър са на финала. В нейния случай документално означава освен актуално и близко до фактите, също и лично, изстрадано – има и такива сцени в „Хага“, родени от човешкото страдание под ракетния обстрел. В тази смесица от трагедия и гротеска, от абсурд и документалност е силата на представлението. 

Финалната сцена, в която Путин (изигран от Радена Вълканова) в патетичен пристъп се слива с Русия, която го е пожелала, и приема образа на злата кралица от романа на Луис Карол, е забележителна, но преди нея има градация от  запомнящи се моменти – танца от „Лебедово езеро“ на Патрушев, хора на затворниците, няколкото сцени с войници… Актьорите са в добре споен ансамбъл – Юлиан Вергов като Пригожин, Пламен Димов – Патрушев, Христо Петков – Суровикин, Васил Драганов – Кадиров, Димитър Николов – Сурков, Явор Вълканов – Шойгу, Велислав Павлов – Ковалчук, София Бобчева – Валентина Матвиенко, Илиана Коджабашева – Маргарита Симонян, Радина Кърджилова е прокурорката от трибунала, Дарин Ангелов – защитникът. Някои от актьорите имат повече от една роля. Сценографското решение на Борис Далчев е гъвкаво и ненатрапчиво.

Не знаем дали някога Путин ще влезе в затвора и дали ще има възмездие за престъпленията на кликата му. Наскоро разбрахме, че Москва е обявила за издирване председателя на Международния наказателен съд в Хага. Освен че ни дава сили да приемем абсурда в реалността, представлението сякаш освобождава мислите ни от техния самоналожен затвор.

„Хага“ ще се играе отново на 7 и 17 октомври 2023 г. в Народния театър.