Със специално събитие в Софийската опера беше отбелязана 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. То се случва на 10 май 1953 г. след Третия църковно-народен събор.
За патриарх на Българската православна църква е избран пловдивският митрополит Кирил, който се явява макар и непряк приемник на търновския патриарх св. Евтимий, последният български патриарх до началото на османското робство.
На 10 май 2023 г. се състоя световната премиера на музикалната поема „Рилският пустинник“ с музика на ставрофорен иконом Кирил Попов и текст на Тихомир Павлов (1880–1937). Препълнената зала на Софийската опера аплодира възторжено изпълнителите. Вторият спектакъл беше на 23 май, в навечерието на празника на светите братя Кирил и Методий и отново премина при препълнена зала и огромен интерес. В публиката и на двата спектакъла се забелязваше засилено присъствие на високопоставени представители на българския клир.
Специално поканен да представи ролята на Рилския пустинник беше актьорът Ириней Константинов, а баритонът Атанас Младенов пресъздаде образа на св. Йоан като млад. Прекрасен избор на двама великолепни изпълнители, които по много подходящ начин интерпретираха страданията, напътствията и благословията на светеца.
Написаната и издадена през 1937 г. поема „Рилският пустинник“ следва житието на светеца от напускането на родното място до окончателното му установяване в Рилската пустиня и неговото успение. В действието са включени и трагичната случка с разбойниците, с неговия племенник и нелепата смърт на детето, срещата със св. цар Петър, чудесата, които извършва. Цялата творба е изградена от молитвени хорове, някои от тях на църковнославянски, от диалози между героите, както и няколко вокални номера, като най-ефектни бяха сцените с малкия Лука, в ролята беше Иван Радев, бурно аплодиран от публиката. Подходящо беше и представянето на Николай Петров като отец Авксентий, на Веселин Михайлов като брата на светеца, както и на Ангел Христов като цар Петър.
Основни действащи лица бяха хорът и оркестърът на Софийската опера и балет и детската вокална група на Димитър Констанцалиев. Общо двадесет и пет хора бяха изпълнени, сред които и тропарът на св. Йоан Рилски. Чудесна работа на Виолета Димитрова, на Игор Богданов и Жорж Димитров, които въведоха оперните певци и оркестъра в спецификата на православното музициране!
На пулта застана старозагорският митрополит Киприан, който има богат опит в подготвянето и изпълнението на религиозна музика. „Когато ми предложиха да дирижирам „Рилският пустинник“, приех веднага, защото музиката беше на отец Кирил Попов. Когато отворих партитурата, останах изненадан да видя симбиозата между двете – източноправославното и хорово пеене, преплитащите се гласове на деца и солисти, прекрасен хор, който се въцъркови много бързо, солисти, които трябваше в съзнанието си да приемат, че пеят църковна музика и тази музика носи святост, носи надежда, носи мир. Когато човек излезе от залата с мир, означава, че сме постигнали това, за което сме призвани.“
С пестелив декор на сцената, но с много ефектната мултимедия на Росен Димитров и костюмите на Марта Миронска беше постигната заложената в действието специфична обстановка.
„Спектакълът всъщност е една молитва – каза отец Кирил Попов. – По време на богослужение ние прославяме Бога чрез молитви, четива, песнопения. Така и тук чрез тези текстове, чрез музиката всички ние като едно голямо семейство в залата се вдъхновяваме от това, което е преживял тук, на земята, преподобний Йоан. Сега той е молитвен ходатай пред Бога за всички нас.“
Режисьорската концепция на Пламен Карталов и Вера Петрова беше изградена върху изобразителното проникване и сливане на музикалното и сценичното действие. Мащабните визуални платна и интимната атмосфера се редуваха, като пресъздаваха личните емоции на светеца и болезнената жестокост на външния свят.
Интересна е и историята на самата поема на Тихомир Павлов, един забравен писател от началото на миналия век, автор на романи, разкази, поеми, публицистика и етнографски трудове. Сценична реализация на друга негова поема прави още през 1933 г. композиторът Петко Наумов, създавайки операта „Страхил войвода“. Поемата „Рилският пустинник“ е издадена в последната година от живота на Павлов и веднага е одобрена и препоръчана от Министерството на просветата за включване в програмите на училищата. „Той майсторски съчетава историческия реализъм с есхатологичната перспектива на вярата, надеждата и любовта, които носят утеха на онеправдания народ“, смята проф. д-р Павел Павлов.
Позволявам си да цитирам и музикалния критик Клаус Биланд, беше на спектакъла и после сподели: „Първо, трябва да кажа, че не съм специалист в тази област, защото това не е класическа опера, за която най-често идвам в България, в София. Бях поканен тук за „Рилският пустинник“, една творба, наречена музикална поема. И мисля, че това е наистина ясно казано, добре дефиниращо типа музикално изпълнение, което видяхме. Всъщност нито е само за слушане, нито е опера, а е нещо средно и това я прави много силна. В основата си е пеене и малко актьорска игра. Но когато има актьорска игра, тя е силна, както например диалогът между царя и отшелника Йоан в пещерата. Бях много впечатлен, особено от типа музика, която е в духа на късния романтизъм, разбира се, композирана в наши дни от отец Кирил Попов, който също беше там и бе много аплодиран с пълно право. Защото усещаш духа в тази музика, българската душа, дълбоко почувстваната история на тази страна с Православната църква и с манастирите. И конкретно Рилската обител или Рилския манастир, който посетих вече два пъти. И сега много по-добре разбирам защо Йоан е основателят, така да се каже, или човекът, който е в основата на развитието на огромната и красива Рилска обител. Когато познаваш дори малко България, ти е по-лесно да разбереш тази творба. И тъй като идвам тук повече от десет години, мисля, че мога да разбера доста неща. Сега пиша отзив за списание „Опера“ в Лондон и като автор се опитвам да разбера какво се случи тук вчера, на световната премиера на „Рилският пустинник“. Пожелавам на това музикално произведение много успех в България и трябва да оценя високо работата на Пламен Карталов върху сценичната адаптация и на Вера Петрова. Беше много добра комбинация между мултимедиен дизайн, сценични декори и много пестелива актьорска игра. Актьорското изпълнение можеше да бъде само пестеливо заради музиката. Тя не приканва към много действие на сцената. Така че тази хармония беше перфектно осъществена“.
Всъщност всичко започва от случайната среща на Пламен Карталов и отец Кирил, но и от дългогодишната вече традиция Националната опера да възстановява забравени български творби. Така съвременната публика получи възможността да чуе оперите „Борислав“ от Маестро Георги Атанасов, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, „Чичовци“ от Лазар Николов, „Светите Кирил и Методий“ от Живка Клинкова и други опуси.
„Посветена на подвига на възвишен човек – светец, „Рилският пустинник“ звучи от сцената на Софийската опера като зов към съвременниците ни да почувстваме всички с дълбока гордост и съкровена близост духовната и пречистваща любов на св. Йоан, със силата на благодатната му доброта и молитви за вяра и надежда в българския род, за една истинска България“ – споделя Пламен Карталов.
