Долорес Витанова

500 уникални исторически костюма, реквизит и фотоси от култови български филми са събрани в изложбата, която Националният исторически музей (НИМ) откри вчера по повод 1 ноември – Деня на народните будители. Министър Божидар Димитров, кинорежисьорът Евгени Михайлов и и.д. директорът на НИМ Цветана Кьосева представиха подробно експонатите. Те са от наши култови продукции от „златния век“ на българското кино - от 50-те до 90-те години.
В специална зала са аранжирани костюми и реквизит от исторически филми за Първата и Втората българска държава - „Калоян“, „Борис І“, „Хан Аспарух“, „Златният век“, „Време разделно“. Автентичните облекла и вещи, костюмите, мебелите и оръжията са изработени от известни художници и сценографи, които са използвали археологически и исторически сведения за времето и събитията. Техническото изпълнение е съобразено с традициите на съответната епоха, което ги прави максимално близки до първообразите. Използвани са естествени материали – кожа, гьон, метал...
Посетителите имат възможност да докоснат костюмите на хан Аспарух, одеждите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, изработени според фреските в Боянската църква, 40-килограмовата ризница на Борис І, носена от Стефан Данаилов в едноименния филм, облеклата на цар Симеон, в чийто образ се превъплъщава Мариус Донкин, костюма на Апостол Карамитев от „Сватбите на Йоан Асен“.
„Част от дрехите имат своя история - разказа и.д. директорът на НИМ Цветана Кисьова. - Например костюмът на Караибрахим от „Време разделно“ след Йосиф Сърчаджиев никога не е обличан от друг актьор. Интересна е историята и на костюмите на Десислава и Калоян от „Боянският майстор“. За да бъде постигнато оптимално съответствие между реквизитните дрехи и техните прототипи, художниците са използвали стенописите в Боянската църква, на които зографът напълно достоверно е пресъздал характерната традиция в облеклото от епохата на Средновековието. За направата им са използвани тъкани от далечна Сирия. Ризницата на княз Борис, която е позлатена, тежи 40 кг и е изцяло ръчна обработка.“
Обособена е експозиционна площ за костюми и реквизит от края на ХІХ до средата на ХХ век. Един от акцентите е присъствието на голямата Невена Коканова – костюми и снимки от филма „Тютюн“. Аранжирани сред оригинални мебели и предмети от началото на ХХ век, те ни потапят в атмосферата на времена и събития, за които разказват лентите с участието на великата актриса.
Галерия от снимки е запечатала неповторими мигове от създаването на едни от най-добрите български филми. До тях са и оригиналните камери и осветителни тела, с които са заснети едни от най-хитовите български филми.
Посетителите имат уникалната възможност напълно да се потопят в епохата, като се облекат безплатно в някои от одеждите и да се фотографират. Разрешава се внасянето на фотоапарати, но само за лични снимки за спомен с филмовите костюми.
Освен пресъздадени исторически одежди, в изложбата има и уникални находки, каквито са автентични облекла от двора на цар Фердинанд, лакейска ливрея, костюми и рокли на българската аристокрация от началото на миналия век, предмети от домовете на богати българи.
За посетителите звучи и музика от любими български филми отдавна превърнали се в класика.
Изложбата ще продължи до края на февруари 2010 г. и ще бъде придружена с прожекции на български филми в НИМ - всеки петък от 14.30 часа.
Идеята за създаването на колекцията, наречена „Музей на киното“, се ражда през 2006 година малко преди приватизацията на „Бояна филм“. От общо 66 хиляди реквизита, собственост на компанията, над 2000 експоната са дарени тогава на трите български музея - НИМ, Етнографския и Военноисторическия музей. В НИМ се съхранява най-голямата колекция.
„Изложбата за първи път се експонира във владението на собствениците й в НИМ и представя в пълнота колекцията „Музей на киното“, уточни Цветана Кьосева. Тя напомни, че автор на концепцията е кинорежисьорът Евгени Михайлов, а артмениджмънтът и дизайнът са дело на Румяна Трошанова, художник сценограф с над 150 постановки в български театри.
Интересното е, че преди да бъдат подредени уникатите в НИМ, в продължение на три години най-атрактивната част от колекцията е представяна в над 20 наши градове и е посетена от над 70 хиляди души. Много вълнуващи за посетителите й са били уроците по родолюбие, изнасяни сред експонатите на изложбата.
Експозицията има своя мисия – да съхранява народната памет, да показва красотата на традициите, да припомня величието на българския дух не само у нас, но и в страни, където живеят големи български общности, напомни Кьосева. В отговор на думите й министър Димитров заяви, че веднага ще се заеме с идеята - уникалните български костюми да видят бял свят и извън границите на страната ни в Македония, Украйна, Сърбия, САЩ, Канада, Австралия...
А в бъдеще, експонатите заедно с много други ценни вещи, филми и документи ще поставят началото на „Музей на българското кино“ в София.