Срещата с известната картина на Иван Милев “Ахинора” в пространството на новия музей, посветен изцяло на творбата, ще предложи на жителите и гости на Казанлък едно истинско преживяване. Това каза за БТА директорът на местната Художествена галерия д-р Пламен Петров.

Новият културен институт в Града на розите ще бъде официално открит на 24 май. Пространството ще предложи на публиката обогатен разказ за именития художник и ще разкрие факти, голяма част от които до този момент са били напълно непознати дори и за изследователите на българското изкуство. По думите на д-р Петров това е единственият музей в страната, посветен изцяло на една картина. 

В пространството на музея, където ще бъде експонирана “Ахинора”, посетителите ще имат възможност да се срещнат с различни посоки на интерпретация на творбата. Няма еднозначен отговор на въпроса коя е изобразената на картината жена, но със сигурност има няколко хипотези, които не могат да бъдат отхвърлени.

Не може да бъде отхвърлено предположението, че това е съпругата на известен розотърговец Анна Орозова. Но има и хипотеза, че Иван Милев е изобразил своята собствена съпруга Катя Наумова. Няма обаче обяснение защо лицето на картината е забулено, обясни д-р Пламен Петров. По думите му художникът е нарисувал цялото лице на жената, което не е обичайна практика, ако не е имал намерение да го показва. Д-р Петров изрази мнение, че може би именно тази неизвестност провокира интереса към портрета, защото не може да се определи дали това е конкретна личност, или е представа на автора за съпругата на Хан Аспарух, откъдето идва и името. 

Знаем, че Иван Милев прави по-ранна версия на тази картина през 1922 година, а публиката в новия музей ще може да види откъде е дошло визуалното вдъхновение на автора да нарисува този първи вариант. “Изследванията ни показаха, че дори вторият вариант на Ахинора, който той подарява на Художествената галерия в Казанлък през 1926 година, също има своеобразно вдъхновение. Това е работа на Пенчо Георгиев, за когото можем да предполагаме, че е близък до Милев”, коментира още директорът на Художествената галерия. По думите му това е абсолютно ново като наблюдение, което екипът на културния институт открива през последните месеци на приготовления на тематико-експозиционния план на музея.

В експозиционното пространство публиката ще има достъп и до разказа на Николай Райнов за "Сказание за Ахинора", който е всъщност голямото вдъхновение на Иван Милев по темата. Разказът ще бъде записан от актрисата Снежина Петрова и ще бъде достъпен през смартфоните на публиката. Така всеки ще има възможност да види как литературният текст е пренесен от Иван Милев в образа, каза д-р Пламен Петров и допълни, че има редица интересни препратки, които художникът илюстрира от текста. 

Портретът “Ахинора” е преминал през дълъг етап на реставрация, а в музея ще бъде осветен със специално осветително тяло, което е щадящо и публиката ще може да се наслади на картината в пълния и блясък.

Д-р Петров обясни, че портретът е нарисуван с темпера на хартия и по тази причина изисква да бъде съхраняван при определени условия, да не бъде излаган на пряка светлина, както е било до момента в залата на Художествената галерия. “Нямаме толкова ранни снимки, за да кажем доколко са се изгубили тоновете на картината в следствие на това, че около 30 години е стояла в неподходящи условия. Факт е, че има механични повреди, които са неотстраними, има ретуши, както и пробиване на хартията. Нещо, което е нанесено невъзвратимо като намеса върху творбата е това, че тя е каширана върху фазер, който вече не е отстраним”, обясни д-р Петров и допълни, че въпреки всичко след почистването и поставянето под музейно стъкло, картината е в добро състояние, а щетите са видими по-скоро за специалисти. 

Д-р Пламен Петров посочи още, че първото известно показване на “Ахинора” в изложба е от 1967 година. Това е почти 40 години след нейното създаване, въпреки че преди това са правени посмъртни изложби на Иван Милев. ”Не знаем защо тази картина не е забелязвана. Тя е дарена от художника на галерията в Казанлък и е оставена в една папка, била е без рамка, а в реставрационните и документи не е посочено кой и къде е работил по нея”, каза директорът на културния институт. Постепенно картината се оформя като една от най-разпознаваемите творби на Милев, а при подреждането на постоянната експозиция на Художествената галерия в Казанлък и е отредено по-специално място. 

“В музей “Ахинора” ще има и помещение за временни експозиции, където всяка година ще произвеждаме съпътстващ разказ, свързан с творчеството на Милев или проблематизиращ конкретни теми около света и времето му. Ще се опитваме да караме публиката да се връща в това пространство, за да може да открива нови нюанси от творческия и житейски път на твореца”, коментира д-р Пламен Петров. Той посочи, че идеята на екипа е в бъдеще пространството за временни експозиции да се превърне в мапинг зала, където произведенията на автора да “оживеят” през съвременните технологии, но това изисква много добро обмисляне и технологична подготовка и ще бъде осъществено на по-късен етап.

“Дори в изследователски план има много бели петна, които искаме да запълним, преди да пристъпим към изпълнението на подобни високотехнологични намерения”, отбеляза той. 

Д-р Петров каза още, че картината е заснета с инфрачервени лъчи по проект в партньорство с Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. “Това е неразрушителен метод на обследване на творбите и се надяваме на снимките да можем да видим цялото лице на Ахинора, което би могло да разкрие и голямата загадка коя е изобразената жена”, посочи той. 

Според д-р Пламен Петров реализирането на новото музейно пространство е много важен ход за припознаването на Казанлък не само като град на рози и траки, но и като град на визуалните изкуства.

“Има абсолютно основание това да е така, тук става въпрос за факти. Поне пет от имената, без които не можем да си представим българската история на изкуството, са от Казанлък. Това са Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански и Петко Клисуров, макар че има и още много други”, подчерта той. Дейностите по музея са изцяло финансирани от Община Казанлък.

“В 21-и век да правиш нов музей, въпреки че Казанлък има една доста гъста музейна мрежа, е респектиращо и доста смело начинание и аз съм много щастлив, че от администрацията осъществиха тази идея, която със сигурност ще допринесе много за града”, каза още той.