---

Час и половина на живо Хилда Казасян ще пее на сцената на Sofia Live Club тази вечер, като ще включи в репертоара си песните от албума „Замълчи, замълчи“. Старите филмови хитове допадат и на младата публика с новия си аранжимент. Дъщерята на
покойния диригент и композитор Вили Казасян възкреси забравени спомени от целулоидните ленти.

---

- Хилда, имахте ли някакви страхове, преди да пуснете новия си албум „Замълчи, замълчи“?
- В началото бях леко притеснена. Не знаех дали ще се хареса аранжиментът на тези страхотни филмови парчета, припявани от поколения българи. Става дума за 12-те песни от култовите филми "Козият рог", "Адаптация", „Любимец 13", „Войната на таралежите", "Неочаквана ваканция" и други. Те звучат различно благодарение на Христо Йоцов и Румен Тосков. Но още след първото им представяне се убедих, че хитовете си остават хитове. Не ги заменям за по-новите!

- Работите с виртуозите Христо Йоцов и Румен Тосков. Откога сте заедно?
- Вече дори не помня откога сме заедно, мога да кажа, че почти проходих в музиката благодарение на братовчед ми Христо. С ръка на сърцето мога да твърдя, че 90 процента от това, което съм в този жанр, го дължа на него. А с Румен пък сме съученици и вече пет-шест години работим заедно. Някак се намерихме тримата.

- Къде според вас е магията на джаза?
- Джазът е вкусът на живота ми. Всеки избира музиката, която го вдъхновява и го пренася в различни състояния. В това е и гениалността й. Не мисля, че има друго изкуство, което толкова първосигнално може да променя настроенията ти. За мен джазът е музиката, която ми носи най-голяма провокация и удоволствие.

- А изкушението от по-комерсиалните жанрове?
- Не мога да кажа, че джазът не е комерсиален. Разбира се, имало е моменти преди десетина години, когато предложих на Христо да направим завой към дискотечния стил. Добре че той се оказа железен, здраво стъпил на земята, търпелив и уверен, че това, което правим, е най-доброто. Така с времето добихме усещане, че точно с тази музика си тежим на мястото, независимо дали тя е комерсиална или не.

- С Александрина Пендачанска сте близки приятелки. Няма ли да направите общ проект?
- Толкова близки сме, че едва ли бихме направили нещо заедно, поне не сега. Но никога не се знае бъдещето какво ще ни предложи. Александрина в момента има много ангажименти извън страната. Мисля, че нито аз, нито тя бихме участвали в общ проект само защото ще бъде интересно.

- Вие сте собственица на два ресторанта. Кое ви носи повече удовлетворение – музиката или кулинарията?
- Те сами се съчетават много добре. Музиката е вътре в мен. А другото ми носи голямо удоволствие, защото хубавата музика винаги е вървяла заедно с хубаво вино и хубава храна. Според мен много важно е храната да бъде поднесена естетически. Интериорните решения и в двата ми ресторанта са мое дело. Това за мен си е едно много приятно творческо заиграване. Музиката, която звучи там, може би и сами се досещате, че е джаз.

- Кризата засегна ли ресторантьорския бизнес?
- Чак сега започнах да я усещам. Апатията на хората, с която всекидневно се сблъсквам, едва ли се дължи само на есенната депресия. С когото и да се чуя, все нещо не му е наред. Има отчаяние в момента и мисля, че това има общо с кризата. Но въпреки всичко, засега по мои наблюдения минаваме доста леко през нея.


Интервюто взе Долорес Витанова