---

Секс с коза на Балканите? Звучи интересно! Дори и не предполагах, че това е познато на Балканите! Започвам да се заглеждам с любопитство в българите, когато ходя по улицата! - така възкликна пред журналисти световният драматург Едуард Олби след представлението на неговата пиеса „Козата. Или коя е Силвия“ в Народния театър. Премиерата мина с огромен успех в неделя вечерта в Камерната зала на Народния театър. Режисьорът Явор Гърдев, актьорите Бойка Велкова, Михаил Билалов, Юлиан Вергов и студентът от НАТФИЗ Иво Аръков бяха бурно аплодирани от публиката. Овации получиха и Никола Тороманов за оригиналната сценография, както и музикалното оформление на Калин Николов.
И Олби, и режисьорът Явор Гърдев, и актьорите бяха атакувани с въпроси от журналистите.

---

- Г-н Олби, във вашата пиеса мъж се влюбва в коза и шест месеца има сексуална връзка с нея. Сюжетът наистина е силно провокативен. Защо точно коза? И има ли автобиографичен елемент в пиесата?
Едуард Олби: В Щатите някои хора я намериха за провокативна, за други беше шокираща, а за трети - направо срамна. Това ме направи много щастлив. Работата е там, че Силвия е коза, а в нея главният герой - женен човек, е влюбен. Изневярата е възможно най-стара тема, свързана с трогателна любов към коза, със сигурност не съществува в световната драматургия.
Искам хората да се замислят за ред неща. Например - дали влюбването в друго животно е най-лошото, което може да ви се случи. Ето, повечето хора имат котки и кучета, които много обичат. Понякога ги обичат повече от съпрузите и съпругите си. Не смятам обаче, че влюбването в животно е най-лошото нещо в живота. Много по-лошо е да проиграете живота си и да не разсъждавате.
А защо е коза? Загледали ли сте се някога в очите на коза? За да видите колко дълбоки са те, колко красиви. А що се отнася до автобиографичния елемент, аз никога не разказвам в пиесите си за себе си. Просто животът на моите герои е много по-интересен от моя собствен. Като изключим факта, че имах 10-годишна връзка с крава! (Смее се.)
Юлиан Вергов: Няма нищо чудно в избора на козата. На Балканите сексът с коза е познато явление. По българските земи също го е имало. Дори е описано точно как се прави – трябва да си с ботуши, а задните крака на козата задължително влизат в ботушите!
Едуард Олби: Сериозно! Това ме провокира още повече! Бил съм в много страни от Източна Европа още преди политическите промени, по линия на Международния театрален институт. Дълго време съм пребивавал в Съветския съюз. Не се случи да дойда по-рано в България. Сега ми е още по любопитно да гостувам у вас. Радвам се, че всичко това се случи.

- На сцената видяхме истинска мъртва коза. А колко кози бяха пожертвани по време на репетициите?
Явор Гърдев: Нито една. Козата, която видяхте на сцената, е от екарисажа. Лошото се е случило с нея много преди да дойде в театъра. Аз самият съм много чувствителен към темата за закрилата на животните, имам и домашни любимци. Уча и децата си на подобно отношение към животните. “Козата. Или Коя е Силвия?” само за няколко години от написването й се превърна в класика на ХХI век. Привидно скандалният характер на тази пиеса никак не е самоцелен. Олби си поставя сложна драматургична задача - да конструира притчов разказ за положението на “другия” човек в обществото. Един проспериращ 50-годишен архитект, добре образован и с чудесно семейство, постигнал всичко в кариерата си, се влюбва в коза и се оказва в ситуация на радикално отчуждение от най-близките си хора. Изследвайки тази безумна ситуация, пиесата се занимава както с трагедията на “различния” човек, така и с трагедията на “нормалните”, които все още го обичат, но вече не могат да понесат присъствието му сред тях. Въпросът за границата на “нормалността” се оказва извънредно сложен.

- Как българският екип прие драматургията на Олби? А драматургът доволен ли е от постановката на творбата си в Народния театър?
Едуард Олби: Лесно е да си драматург, ако имаш насреща си талантливи актьори и режисьор. Случаят е точно такъв. Не бих заменил никого от този екип, защото всички свършиха работа си великолепно.
Явор Гърдев: Още щом прочетох пиесата, реших, че трябва да я поставя. Категорично. Но няколко години ме беше страх, защото си давах сметка, че наистина е опасна! Време трябваше да мине, за да преодолея всичките си страхове и да се заема с изпитанието, което „Козата. Или коя е Силвия“ предлага на режисьора. Като тръгваш срещу страха си, трябва да отидеш по-надалеч, да предложиш отговори на въпроси, на които сам не си могъл да отговориш.
Михаил Билалов: Любопитно е да се разровиш в другата, тъмната страна на душата на човека. Е, сблъсквал съм се с пиеса, в която син убива баща си, а после спи с майка си. Така че приемам провокацията на моя герой – да се люби с коза.
Бойка Велкова: Потънахме и навлязохме в онзи мрак в човешкото съществувание, който се смята за неразгадаем.
Иво Аръков: Благодаря, че избраха мен!

- Залата беше препълнена. Но тепърва спектакълът ще бъде гледан и обсъждан. Сигурно ще има хора, които ще излизат по средата, възмутени. Очаква ли постановъчният екип такава опасност?
Едуард Олби: Всяка творба на изкуството, ако не е опасна, значи нещо не е наред с нея. Не бих го преглътнал, ако на Бродуей никой не си излезе от представление на моя пиеса. Трябва да има поне двама-трима, които да си излязат. Имаше ги и на „Козата“. Гърдев много добре е разбрал всичко, което искам да кажа с тази пиеса. Разбрал е, че просто искам да провокирам някого да си задава въпроси. И ако иска, разбира се, да си тръгне по средата на представлението. А знаете ли кога обикновено си тръгват? Не е, когато разберат, че главният герой се люби с коза. А когато синът гей целува собствения си баща!
Човек в наши дни се бори с едно общество, което става все по-материално и все по-малко културно. Затова ще продължавам да пиша пиеси, които да бъркат надълбоко в същото това общество.


Подготви Елиана Митова