---

„Заложбите на Ставри Калинов” е последната изложба на световноизвестния творец. Става дума за 130 картини, уникални като техника. За всяка една от тях авторът дава гаранция 200 години - няма напукване, няма стареене. Ценителите на творчеството му ги видяха само в две вечери – на 2 и на 3 октомври в бара на новотел „Пловдив” в Пловдив, със специалното участие на певеца Васил Петров и на пианиста Васко Пармаков. Картините са символите на живота – любов, война, зло, добро, имане, бедност, богатство. Апогей и апокалипсис.
Художникът Ставри Калинов е роден на 15 ноември 1944 г. във Видин. Завършва Художествената академия през 1977 г. Притежатели на негови произведения са видни личности, между които Бил Клинтън, папа Йоан Павел Втори и Владимир Путин. Художникът е сред стоте най-изявени международно признати български личности, които притежават Сертификат за принос за развитие на страната.
Има две дъщери – по-голямата Реджина-Силвия, кръстена на майка му и на жена му, и Рая, която е в първи клас.

---

- Г-н Калинов, защо избрахте Пловдив за тази уникална и нетрадиционна изложба, която продължи само два дни?
- Наказание за София.

- А какво искате да кажете на хората с картините си?
- На този връх, където ме гледат всичките, искам да покажа моженето си. Човекът се мери с достойнството си, а не с парите си. Облякъл костюм на „Версаче“, а му стои като на свинкя звънец, защото му личи, че не му е личен. Всичко у твореца трябва да е лично, а не улично. Един диамант няма да ме направи по-богат, а с един молив, с една мистрия, с една ръкавица аз мога да стана пребогат, най-богатият дори.

- Познавачите твърдят, че сте продаваем художник. Вярно ли е?
- Аз се стремя да правя световното изкуство достъпно за хората. В тази криза изкуството е най-голямата инвестиция. А парите стават все по-евтини всеки ден. И така: парите ли са по-важни или изкуството? Стойностите или парите? Аз живея щастливо, защото съм постигнал всичко с достойнство. Каквото и да ме попитат, мога да отговоря, мога да се облека и съблека духовно.

- А скъпи ли са вашите картини?
- Достатъчни за моята ставка. А какво означава ставка? Онова, което съм си извоювал от Бога с моето достойнство. Много е важно да си извоюваш ставката.

- Според вас, добре ли е, че художник стана министър на културата?
- Тази миниистерия изтече в много вестници, списания и ефирно време. Пред много свои приятели Вежди казва, че съжалява вече за този си избор. Не е сполучлив – за него, за нас и за всички. Така наречената политика е лъжа, измама, лицемерие, демагогия. В нея няма дори една десета част от Откровението, тоест от живота на човечеството. Политиката е отрова, цианкалий за духовния живот.

- По-достойно ли е да си свободен, но без средства, или обвързан и с много пари?
- Сегашните така наречени творци - а аз не съм от тях, държа да го кажа - са се откъснали от духовния живот. А обвиняват мене, че много печеля. Не е така. Всичките ми финанси, всичкото ми време ми е заложено в творчеството. В това да плагиатствам от Бога, да комуникирам с него и да го раздавам на хората. България в момента е криворазбрана цивилизация. Свободата не се ползва за така наречената демокрация, а за лични облаги за сегашните бързо забогатяващи нещастници, с които аз не бих искал да се сравнявам.

- Смятате ли, че у нас има поне наченки на меценатство?
- /Смее се./ Криворазбраната цивилизация и така нареченото демократично общество пречат на истинското меценатство. Докато съществуват банки, граници, политика, наследство, ще има войни, изневери, глад... Криворазбраното меценатство е непременно да се купува.

- Обичахте да казвате, че скромността не краси човека. Продължавате ли да мислите така?
- Не, тя го унижава, унищожава и обезличава. Защото да си скромен, е едно, а сакрален – друго. Значи Бог ми е дал тази дарба, а аз не давам, лъжа, скъпернича и затова, виждате ли, аз съм скромен! И не давам на хората моженето си.
Ето един подходящ финал за интервюто с текста от песента на Емил Димитров – ако си дал, си живял, ако не си дал, дори не си живял.

Интервюто взе Лилия Динова