---

Актьорът Милен Миланов, председател на фондация „Аскеер“, днес празнува рожден ден. Личният му празник съвпада със старта на репетициите на „Десет малки негърчета” от Агата Кристи на сцената на театър „Българска армия“. Както и с рождената дата на култовата авторка на криминалета, която се е появила на бял свят също на 15 септември! „Енигма няма, чиста случайност!”, казва актьорът за тройното съвпадение. Пресъздал десетки роли на сцената, Милен Миланов се нарежда сред водещите имена на родната театрална палитра. Носител е на национални награди за актьорско майсторство, на най-високото отличие на САБ – златна значка, и плакет и грамота от папа Йоан-Павел II за принос в културата. Милен Миланов се нарежда и сред асовете на културния мениджмънт – като експерт по икономика и организация на управление на културата, той дава живот на уникални проекти, които се вписват по неповторим начин в духовния живот на българина.

---

- Г- н Миланов, какво е за вас Агата Кристи?
- Велика майсторка на криминалния сюжет, познавачка на човешката душевност, световен белетрист. И любим автор. А когато един белетрист се поставя на театралната сцена, отношението към него е многозначно. Имам красив опит с такива постановки – навремето участвах в „Антихрист” на Емилиян Станев в Пловдивския театър. Иван Добчев направи изумителен спектакъл, в който имах щастието да играя главната роля, Еньо Теофилов. С „Десет малки негърчета” случаят е малко по-различен, защото самата Агата Кристи си прави сценичен драматургичен вариант. Има малка, всъщност не чак толкова малка разлика между театралния сюжет и смисъла на романа. Но в никакъв случай няма да я издавам!

- Основната идея на „Десет малки негърчета”?
- Вечният проблем за престъплението и наказанието! Тази тема е постоянна в литературата и в изкуството. Но да не отиваме директно към Достоевски, защото неговата дълбочина е в други посоки. При Агата Кристи има такива разравяния в тъмната страна на човешката същност, които са много благодатни за актьора. Убеден съм, че и режисьорът проф. Красимир Спасов, и целият екип ще работят в тази посока и ще стигнем до един забележителен резултат.

- А доволен ли сте от вашата роля?
- Разбира се, тя е една от главните. С Агата Кристи ни свързва и зодията Дева. А фактът, че сме родени на една и съща дата, 15 септември, наистина ни прави до известна степен астрални близнаци – то зависи от асцедента, и от някои други неща. С тази велика майсторка на криминалния жанр ни свързва и друго – аналитичността и емоцията. При нея аналитичността е много силно развита, то личи от всичките й романи. А емоцията пък задължително присъства в тях. Бих казал, точно това ни сближава житейски. У Агата се усеща и една аристократична деликатност. И аз не обичам да споделям, не обичам да се натрапвам, обичам да решавам сам проблемите.

- Навръх рождения си ден човек обикновено си прави житейска равносметка. И при вас ли е така?
- Правя си творческа равносметка и съм щастлив от нея. Защото съдбата ме срещна с най-добрите български режисьори. С едни от най-големите български актьори. Това е за завиждане. Творецът е така устроен, че никога не е напълно доволен от съдбата си, особено актьорът. Биологията при нас е такава, че безвъзвратно оставяме мечти зад гърба си – неща, които вече не можеш да изиграеш, а би било хубаво да си го направил. Но редом с изоставените, пропуснати възможности, пред актьора се откриват други, нови, не по-малко привлекателни. И това е голямото предимство на нашата професия. Тя носи и друга прокоба - сценичното изкуство е изкуство на живия досег, на моментната сугестия. Театралната сугестия не може да се предаде нито чрез кино, нито чрез телевизия. Това, което си направил, можеш да го предадеш на публиката само ти , само сега. В този смисъл животът на актьора се превръща в живот на спомени. Живот на емоцията, която си предизвикал. Или пък не си могъл да предизвикаш. Затова често се получава един парадокс – актьори, изпреварили времето си като начин на игра, начин на внушение, след години виждат, че млади колеги започват да играят както те навремето. Но публиката вече възприема нещата, които някога е отхвърляла. И това е нормално, защото истинският творец трябва да върви крачка напред от навиците, от общоприетите познания. Тъй като творчеството дълбоко в себе си носи откривателство.

- В този смисъл вие самият дадохте възможност на много ваши колеги да се почувстват откриватели. Те бяха отличени с наградите „Аскеер“ в едно уникално по рода си театрално състезание, чието 20-то юбилейно издание предстои през 2010 г.?
- „Аскеер“ е несънуваната мечта на актьора – дълбоко искрена, честна и изстрадана. Няма нищо по-красиво от това да бъдеш признат, отличен, въздигнат от колеги. Няма по-сурова преценка от колегиалната – дълбока, познавателна, ценна. С „Аскеер“-ите направихме и нещо друго – успяхме да изведем нашите страдания и радости от чисто ведомствените параметри до общественото внимание. Тоест обществото да започне да се интересува от актьора като от актьор, а не от актьора шофьор, актьора на купон, актьора на плажа... Това е доброто предназначение на „Аскеер“-ите.

- Имаме ново правителство и нов министър на културата. Какво бихте искали да му кажете?
- С Вежди ни свързва старо приятелство. Познавам го отлично и като човек, и като художник, но не и в качеството му на министър. Той носи добрата, справедливата енергия на големия творец, и това, безспорно, е добра предпоставка и за бъдещата му работа като министър.
Министърът на културата, който и да е той, трябва да осъзнае задължението да бъде посредник между културата и държавата. Да работи за това държавата да изпълнява добре своите отговорности. Бедата на министрите на културата е, че те самите като хора на изкуството искат така да оправят нещата, сякаш са обикновени творци. Разбирам ги и ги оправдавам. Но това не е правилно.

- Кажете с думи прости за какво трябва да работи министърът на културата в сегашните условия?
- За голям бюджет и за справедливо разпределяне на средствата. В този смисъл аз приемам думите на Вежди Рашидов: „Културата трябва да излезе на пазара” като смелост да се каже - този културен продукт е добър и затова ще получава по-голяма материална подкрепа. Този продукт е перспективен, затова ще му дадем пари. Но има други безнадеждни случаи, които няма и не бива да получат материална подкрепа.
Иначе няма култура, която да се развива по пазарни механизми. По такъв механизъм се развиват шоу програмите. Само в две страни по света има възможност културата да се развива на пазарен принцип - Русия и САЩ. Русия с огромните си културни традиции и САЩ със своите мегапазари. Но това е друга тема. Някой пита ли защо в САЩ се изсипват толкова много частни пари в културата?! Ами просто е – защото там са създадени такива закони, че държавата стимулира меценатството, защото чрез него тя се освобождава от тегобата да дава допълнителни ресурси за културата. А дали правилно се използват тези пари, сметката се държи от самия меценат и най-вече от самия творец.

- Значи няма страшно, че министърът на културата не е актьор, а художник?
- О, за театъра по принцип няма нищо страшно! Може нещо да не му върви на театъра - сега, днес, утре. Но трябва да се знае, че на театъра не може да му се навреди изобщо. Театърът е вечен. Парацелз, създателят на съвременната медицина, преди четири века е казал: „Лекарството се прави от дозата.“ А всяко предозиране вече не е лекарство, а отрова. Страхувам се липсата на държавност в достатъчна степен да не доведе до прекалено много държава. Прекалено много държава е добре, когато става въпрос за национална сигурност, престъпност, корупция. Но има други сфери, които са присъщи на гражданското общество – различните фондове, меценатските образувания. Добре е държавните мъже да го осъзнават и да се съобразяват с този факт.

Интервюто взе: Елиана Митова