Те не загубиха нищо от полемиката, която накара Нийл Йънг и Джони Мичъл да напуснат Спотифай, но за тези по-слабо известни изпълнители платформата е „необходимо зло“, ключов източник на приходи и на позициониране в общественото пространство, от който не могат да се лишат.
Набралият популярност подкаст на комика Джо Роугън, който бе разкритикуван, че разпространява конспиративни теории, освен че накара певеца Нийл Йънг да действа, даде началото и на друг дебат, свързан с икономическия модел на онлайн компанията, която е гигант в музикалния бизнес.
Ако можеше да избира, джаз китаристът Майкъл Валеану „може би никога“ нямаше да предостави музиката си на Спотифай. Музикантът, който се е установил в Ню Йорк макар да не е родом от този град, споделя, че от време на време все още си мисли дали да не махне музиката си от платформата, но не се решава да действа.
„Макар да не сме съгласни с начина, по който ни плащат. . ., сме задължени да сме част от системата, която не работи за нас“, обяснява Ралф (който не си каза фамилията), известен със сценичното си име Пилзнер Ман.
По данни на няколко американски медии Спотифай изплаща средно между 0,3 и 0,5 цента на слушане, което ще рече между три и пет долара на хиляда слушания.
В отговор на запитване на Франс прес говорител на музикалния гигант заяви, че компанията е изплатила над пет милиарда долара на притежатели на музикални права през 2020 г.
Със своите 381 милиона потребители и с близо 30 процента от пазарния дял на пазара на музикалните стрийминг услуги Спотифай е „необходимо зло“ за повечето музиканти, обобщава Лио Сайдран, певец, композитор, музикант и комик от подкаста „The Third Story“.
„Осъзнавам, че отношението е проблематично, че не ни плащат по справедлив и равностоен начин“, че моделът „фаворизира пет процента от изпълнителите, които са на върха“, но „ако напусна Спотифай, това ще ме лиши от огромен потенциал, който позволява на тези, които вече ме познават, да намерят произведенията ми“, а на други – да ме открият.
Според сайта на специализираното списание „Билборд“ Нийл Йънг и Джони Мичъл ще се лишат от малко над десет процента от печалбите си, като се отказват от Спотифай, но те пак ще печелят по няколко милиона долара всяка година и са слушани от милиони меломани и на други платформи.
„Ако Адел, Били Айлиш или някой друг голям съвременен поп изпълнител се оттегли, това може би би променило нещата“, изтъква Лио Сайдран, „но ако някой независим артист си тръгне от платформата, това не се отразява на Спотифай, а артистът губи“.
„Нийл Йънг има възможност да подхранва дебата, като махне музиката си, защото вече е знаменитост“, казва още един от създателите на отличената с „Оскар“ песен от филма „Мотоциклетни дневници“ (2003 г.). „За мен обаче единственият начин да участвам в дебата е хората да слушат музиката ми. За тази цел трябва да остана в Спотифай.
„Говоря за уважение“
За музиканти и певци полемиката около Джо Роугън поставя фокуса върху новата стратегия на шведската компания, която от три години превърна подкастовете в приоритет.
Според изчисления на Франс прес Спотифай от началото на 2019 г. е похарчила над един милиард долара за изграждането на цяла екосистема, която се върти около подкастовете, като се започне от производството и се стигне до комерсиализацията им.
„Говоря за уважение. За тези, които са уважавани, и за онези, които не са. Да плащаш на някои музиканти центове, а на друг – сто милиона? Това показва каква компания са и какви са им потребителите“, написа вчера в Инстаграм певицата R&B India Arie, за да обясни решението си да напусне Спотифай.
Икономиката на подкаста сама по себе си създава още по-голямо неравенство от музикалната индустрия, тъй като голяма част от предаванията не получават възнаграждение от повечето платформи, сред които и Спотифай. Този сектор, подобно на музикалния, обаче също разполага с шепа звезди, които печелят милиони долари.
„В известен смисъл субсидирам изпълнителите на големите лейбъли, за които работи инфраструктурата, а също и Джо Роугън“, възмущава се Майлс Блекуд, известен с псевдонима си Бейз Блекуд.
