Писателят Васил Лазаров е добре познат на българския читател. Той е автор на няколко романа, като по-известните са „Звънът на камбаните“, „Тройната нишка“ и „Парадоксът на любовта”, които разкриват неговия талант да разказва увлекателно и завладяващо. Творбите на Васил Лазаров събуждат въображението на читателя, карат го да разсъждава върху събитията и характерите на героите. Писателят с лекота ни пренася в различни епохи, пресъздавайки остри конфликти и ярки събития.

„Калоян боговенчаният“ е исторически роман, който ни връща в края на ХII и началото на ХIII век. Интересът към този български цар винаги е бил голям, но малцина са творците, които имат куража да напишат книга за него. Известно е, че най-труден за описване е богоподобният образ. В известен смисъл Калоян е почти богоравен. Той е кумир за всеки българин. Времето, през което живее и царува, е едно от най-славните времена в българската история.

Още от първите редове на романа става ясно, че за да го сътвори, Васил Лазаров задълбочено е проучил не само историческите факти, но доста подробности от бита, културата и традициите от периода на Средновековието.

„Калоян боговенчаният“ не е историческа монография или студия, а роман, който чрез изкуството на художественото слово изгражда жива атмосфера и представя обществените отношения чрез плътни художествени образи.

Подобно на предишния му роман „Звънът на камбаните“ и „Калоян боговенчаният“ представлява жанров синтез на различни романови жанрови типове – исторически роман, психологически роман, националноепопеен роман.

Авторът умело изгражда образа на бележития българския владетел, за да го открои с цялата му величественост и трагичност. Представен е като естествен, жив образ, с човешко завладяващо присъствие и излъчване.

Романът проследява епизоди от живота му, свързани със слава и премеждия. След трагичната гибел на братята му Асен и Петър Калоян се възкачва на българския престол. Макар и млад, той проявява завидни качества на владетел. Без да има опит в международните отношения, благодарение на вродения си и придобит интелект Калоян успява да се справи блестящо в полето на дипломацията в сложните отношения с Константинопол и Рим. Военните му победи го утвърждават като пълновластен владетел и притежател на институционалната власт. С признанието на царската му корона от папа Инокентий III властта му придобива и религиозна обосновка, като този акт го превръща в Божи наместник на всички българи. Този политически ход е изключително добре пресметнат, защото поставя началото на обединението на всички разпокъсани територии, населени с българи.

Васил Лазаров много детайлно и талантливо е описал и другите герои в романа – образа на Анна, съпругата на Калоян, която е изпълнена с човечност и състрадание; на куманина Манастър и на сестра му Белура, обсебена от любовта си към Калоян.

Романът носи със себе си духа на Средновековието, когато влиянието на християнството е по-силно от всякога. Докато повечето наши съвременници се повлияват чрез разума си, съвестта на средновековния човек е подвластна на своята морална същност, свързана с християнската религиозно-философска перспектива. В нейната основа стои моралната същност на човека и нейното основно качество: моралната съвест. За разлика от простия живот на поданиците си, Калоян e изправен пред трудния избор на рационалността (изискваща суровост и жестокост) и християнската добродетелност (изискваща прошка и великодушие). В това се състои трагизмът на образа му, защото всяко пренебрегване на моралната съвест замъглява и разстройва разума.

Самата семантика и етимология на думата „роман“ предполага съжителство на любовна история в голямата наративна творба. Както в някои други романи епопеи, каквито се явяват „Под игото“ и „Тютюн“, така и в „Калоян боговенчаният“ в по-голяма или по-малка степен любовните истории се явяват като структурно-семантични стожери. Въпреки че не можем да определим посочените творби като чисто любовни, наличието на сцени от сроден характер ги обогатяват смислово. Любовното чувство на Калоян към Анна, с която се среща по време на знатното си пленничество в Константинопол, е пречистващо, ангелско, устремено поривно нагоре и близо до разбиранията на Платон, който твърди, че любовта е просто несъвършено олицетворение на идеята за красота, до която човек се стреми да се издигне, а самата красота накрая се слива с доброто. Тази любов е по Божия закон и това ѝ придава благонравен смисъл.

Увлечението на Калоян по куманката Белура е изгарящо и греховно. Тя му се отдава изцяло като на идол, а той пие от нейната красота, подобно на човек, който иска да засити жаждата си със солена вода. Следвайки принципа си да фокусира сблъсъка между доброто и злото, авторът представя героя като осъден да преживее в себе си раздвоението между нравствената мяра и бесовете на страстта, като с това допълва неговия трагичен образ.

Въпреки че не са под особен акцент, сраженията са представени умело, с динамичност и образност. Особено впечатляващо е отразена битката с маджарите при река Морава.

Стилът на Лазаров е ясен и точен, слогът е лек и приятен за четене. Писателят е майстор на описанията на природните картини, които допълват настроенията, характерни за отделните сцени.

Романът „Калоян боговенчаният“ е ярка, завладяваща картина на славна епоха и възвишена героика, възвеличени от автора с целия им блясък и бойна слава. Творбата е носител на възторжено настроение и ни кара да се чувстваме горди, че сме българи, потомци на храбър и героичен народ.

Георги Михалков