---

Ще се научи ли българинът да плаща, когато ползва художествен продукт, създаден от друг? На този въпрос отговаря специално за “Класа” композиторът Ценко Минкин, учредител на "Музикаутор", член на УС от основаването му през 1992 г. , а в момента - председател на Управителния съвет на сдружението. Минкин е автор със стабилна биография - 100 опуса в областта на кантатно-ораториалната, симфоничната, камерната и вокалната музика. Негови произведения са изпълнявани в САЩ, Русия, Англия, Италия, Холандия, Франция, Чехия, Австралия. Написал е музиката на над 30 театрални постановки, над 50 филма, 15 от които с престижни награди от световни кинофестивали в Испания, Германия, Италия, Унгария, Чехия и Китай. Две американски издателства - "Роли пъбликейшън" и "Хъней Рок", отпечатват и издават негови камерни творби. През 1989 г. е член на международните журита на кинофестивалите в Пекин /Китай/ и Будапеща /Унгария/.

---

- Г-н Минкин, вие сте председател на „Музикаутор“, организация, която представлява интереса на много български и чужди музиканти. Защо е толкова трудно да бъдат защитени правата им?
- „Музикаутор“ представлява над 2000 български автори и над 2 милиона чуждестранни. Каквото зависи от нас, от моите съмишленици, от всичките ми колеги, то ще бъде сторено. В България 85 на сто се слуша чужда музика. Това стана от 1990 година нататък. Налице беше синдромът на забранения плод - нещо дълго забранявано стана силно желано. В един момент всички радиа започнаха да бълват безнаказано и в изобилие чуждестранна музика. И никой не им искаше пари. Закон има, но ние по стар навик се опитваме да не го спазваме. Развили сме синдрома на Андрешко. Лошото е, че дълго време го преподаваха в училище като положителен герой. А виждаме какво правят днес неговите клонинги, играят пиесата на Дарио Фо „Няма да платим, няма да платим“. От това губим всички – държавата, институциите, гражданите. Заплащането на авторски права е закон в България, а законите трябва да се спазват.

- Открихте ли механизми, чрез които ще накарате българина да си плаща, когато ползва чужда музика?
- Промениха се доста неща, има огромна разлика от 1990 година насам. Един положителен пример са всички големи електронни медии, които зачитат законите и всяка година плащат дължимите отчисления за авторски права. Големите чуждестранни търговски вериги у нас също дават добър пример и сами ни търсят, за да подпишат нужните договори и да управляват обектите си законно. Но все още го има и профанския синдром. Чрез широко разпространеното у нас евтино шикалкавене ощетяваме самите себе си. Не можеш да използваш нещо, което не е твое, и да добиваш принадена стойност. Както не можеш да влезеш в нечия собственост и да я ползваш, без да плащаш наем. Чуждите автори, които се слушат у нас и не получават и стотинка, ни смятат за граждани на аборигенска държава. Както се плащат данъци, ток, вода, така трябва да се плаща и интелектуалната собственост.

- И все пак как конкретно ще принудите нашенеца да се бръкне в джоба?
- Според член 172 от Наказателния кодекс неплащането се третира като углавно престъпление. В този аспект искаме засилване на законодателните мерки.

- А какви са санкциите?
- Глоба и от една до три години затвор. Но тия мерки все още не действат. Законът е направен така, че да действа доста мудно. Съставени са актове при съвместни проверки с Министерството на културата. Налагането на наказания не го извършваме обаче ние - „Музикаутор“ не е орган, който да санкционира. Ние имаме право да сезираме правните органи. Оттам нататък действат други институции.

- Каква сума губим на година от неуредени авторски права?
- Само ще ви кажа, че Холандия събира около 80 милиона евро годишно от авторски права. При нас, ако няма сериозно съдействие от съответните правоимащи органи, се опасявам, че ще продължат да се губят още по-мащабни суми. Имали сме дела, имало е съставени актове в съответните заведения. Но, общо взето, процедурата е много мудна. Ако спазваме закона, авторите ще се радват на плодовете на своя труд. Това са техните пенсии. По този начин се облекчава и държавата, отделно от това има и дължими ДДС-та, парите от тях влизат в държавната хазна, във фонд „Култура“, и се ползват за издръжка на българската култура. Оттук се губят милиони.

- Преди броени дни беше големият концерт на Мадона, някога ще може ли да организираме такъв мащабен български проект?
- След редица концерти на световни звезди у нас си даваме сметка какво значи музикална индустрия. В повечето случаи у нас се прави индикация или амбулантна търговия с музиката. Ясно е, че за такава реализация трябват голям пазар и много пари. И, разбира се, на първо място, истински звезди, а не имитация на такива. Болното е, че у нас има безкрайно талантливи млади хора, които заслужават да се развиват в една по друга обстановка, на истински, реален музикален бизнес, оптимална културна среда. А не да бъдат експлоатирани лошо на местно ниво.

- Иван Салчев ви обвини публично, че сте извършили престъпление, като сте обявили приходите на Лили Иванова за 2008 г. Тази информация може ли да превърне примата в потенциален обект за похищение? Как ще коментирате тези нападки срещу вас?
- Искам да се спре спекулата с делото около концертите на уважаваната от нас прима на българската естрада. Държа да подчертая, че делото е срещу организаторите на концертите. Нека най-после те да престанат да намесват спекулативно името на Лили Иванова. Тук става дума за едни хора, които организират едни концерти и които трябва да заплатят съответните суми на изпълняваните пиеси от дадените автори. Това е толкова просто и ясно. Всякакви други шикалкавения са излишни.

- На финала един личен въпрос - каква е съдбата на новата версия на българския химн, чийто аранжимент е ваше дело? Успя ли да заживее той?
- Не знам. Никога не съм бил суетен. Ако съм направил нещо, било е от добро сърце и добро чувство, без да съм гледал на това като някакво въздаване в личен план и вадене на каквито и било дивиденти. В новия аранжимент съм спазил всичко, което е по конституция, както е в основния закон за символите на Република България. Не са променяни тоналността, хармонията, темпото. Записахме три представителни версии, куплет и припев. Те бяха качени на диск и разпространени по книжарниците. Оттук нататък престанах да се интересувам, каква е съдбата на оркестрацията, защото моята работа беше до записа. Не съм имал никакво участие по каквито и да било интервенции по утвърждаването на тази версия. За мое огромно огорчение, както обикновено става у нас, когато някой се опитва да направи нещо добро, веднага се намериха хора, които да опошлят направеното. Вероятно причините за негативизма са много. Някои не са доволни, защото точно те не са поканени, други, защото не смятат, че е нужно да се прави това, и трети - поради вродените им проклетия и завист. Идеята беше нашият грандиозен химн да зазвучи още по-мощно. Но аз вярвам, че всяко нещо, сторено с добра мисъл, рано или късно ще бъде разбрано.

Интервюто взе Долорес Витанова