Акад. Георги Марков

За трагедията на тракийските българи през лятото и есента на фаталната за България 1913 година си спомняме предимно на редовно отбелязваната тъжна годишнина, за да отдадем почит пред тяхното мъченичество. Проф. Делчо Порязов с основание изтъква, че овладяването на Одринската крепост е връх на бойната ни слава, но и страдалчеството на прокудените от родните огнища тракийци винаги трябва да е врязано в историческата памет. Той обрисува вкратце, но много емоционално, разорението на китна Тракия и жестокото изтребление на десетки хиляди човеци, чиято единствена „вина“ е, че са родени българи. Някои страници така те хващат за сърцето с правдивото отразяване на ужасните кланета, че е трудно да не ти се навлажнят очите.
Макар и в неголям обем, авторът успява да подходи цялостно към темата, осветлявайки стопанското състояние на Западна и Източна Тракия, демографското съотношение между българи, турци и гърци, политическото положение през балканските войни, както и отношението на разните правителства и дипломацията към обезбългаряването на тези области. Това придава по-голяма достоверност на направените изводи. Проф. Делчо Порязов се е постарал да бъде обективен изследвач, макар че тази тема прелива от толкова мъка, че е трудно на човек да сдържа чувствата си. Девизът на Тракийската организация “Не забравяйте, но не отмъщавайте“ звучи толкова благородно, че би трябвало да се осъзнае и от другите съседни нам народи.
Историческото съдържание на труда има и съвременно значение, когато в заключението проф. Делчо Порязов обобщава, че преднамереното, планомерно и масово изтребление на тракийските българи представлява геноцид, който е извършен от Османската империя две години преди арменския. Вярно е, че това определение е въведено по-късно в международна употреба, обаче според автора то е обосновано и приложимо и за българския случай. Аз се надявам, че отговорните български политици ще намерят няколко часа, за да прочетат тази поучителна книга и да се убедят, че признаването на геноцида над тракийските българи от 1913 година е едно „условие, без което не може“ да се състои приемането на Република Турция в Европейския съюз. По този основен въпрос пазарлък не може да се прави, понеже е въпрос на морал и дълг, а паметта за невинните жертви не го позволява.
Има книги, които могат и да бъдат пропуснати, други могат и да се прочетат, но книга като тази трябва да е настолно четиво за всеки българин. Епохата на глобализацията ни кара да живеем „бързо тук и сега“ , обаче да не забравяме, че живеем „тук“ заради безбройните жертви в името на нашето Отечество България. Тяхното „сега“ отпреди 95 години е отдавна в историята, но ние имаме дълга да го помним и предаваме по веригата на поколенията.

---

Редове от биографията

---

Проф. д-р Делчо Порязов е роден през 1932 г. в с. Горно поле, Хасковско. Родителите му са тракийски бежанци. Завършил е висше икономическо образование в Стопанската академия в Свищов. Той е пълен отличник и това му осигурява автоматично асистентско място. Не след дълго защитава докторска дисертация. Професорско звание получава преди да навърши 39 години. Специализирал е в Сорбоната в Париж и във финансовата академия в Москва. Избиран е за ръководител на катедра „Финанси“ , за декан на финансовия факултет, а след това и за ректор на академията.