Поп певецът Гого Найденов: В „Тоника“ няма пластични операции
Гого от „Фамилия Тоника“ празнува довечера 60- годишния си юбилей на сцената на Летния театър в Бургас. По този повод култовата група се събира в пълния си състав, за да почете юбиляря. Гого и съпругата му Ева се радват на особено уважение в „Тоника“, тъй като са стълбовете на състава още от неговото създаване.
- Гого, за един поп изпълнител 60 години са повод и за равносметка. Вие направихте ли вашата?
- Откъм жените балансът е положителен, но откъм финансите - малко спорен! Хубавото е, че откъм работата няма никакво съмнение – четири поколения пеят нашите песни, а още по хубаво е, че все още имаме планове, и то много разнопосочни – от албуми и концерти до книги и видео. Разполагаме с огромен репертоар и неиздадени все още аудио- и видеоматериали. В момента финализираме проект за нов продукт. Времето е трудно, търсим финансова подкрепа. За съжаление държавата не само не ни подкрепя, но и ни пречи! Ето малък пример – довечера е концертът „И аз съм на 60” в Летния театър в Бургас. Данъчна администрация не може да ни осигури билети, значи ние не можем да работим заради немарливостта на тези, на които плащаме заплатите с нашите данъци!
Объркана държава – гларусите са в Русе, а в морето плуват лебеди - та това е равносметката.
- Споменахте нещо за жените. Защо според вас с течение на времето дамите в “Тоника” стават все по-атрактивни и одухотворени? Правят ли жертви, за да го постигнат?
- Нормално е човек, като се образова и осмисля живота си, да изглежда одухотворен, но аз подозирам подтекст за хирургични намеси - смея да ви уверя, че никой в “Тоника” няма такава! Само ограничения в храната. Всеобщо е убеждението в групата, че всяка възраст си има своята красота. Опитваме се да запазим хармонията между нас – това изисква повече жертви.
- “Тоника” преживя немалко сътресения през годините. Кое от тях беше най-мъчителното за вас? Защо според вас групата все оцелява?
- В моя живот броя всичко - и лошото, и доброто! Лошото – турнето във Виетнам, когато се наложи да се преименуваме, се опитвам да го забравям. Има и прекрасни моменти, за които често си спомням, и най-великият е в Сопот, Полша, 1985 година - четири награди от девет възможни, включително и Голямата награда. Колко ли творци могат да се похвалят с това? Жалко че България не можа да види тоя фурор. Много хора през годините се опитаха да ни разделят, или по-точно да ни заличат. Вярно е, че ние, оцелелите, се противопоставяме доколкото можем, но аз много вярвам на българските поговорки: “Ние предполагаме - Господ разполага.” Може да ви прозвучи странно, но аз съм убеден, че в “Тоника” има Божия намеса!
- Радват ли ви потомците на “Тоника”? Гордеете ли се с тях?
- Ако питате за нашите деца и внуци, те са нашата най-голяма гордост. За нас с Ева е щастие да дадем на внучката си това, което не можахме да дадем на сина си. Всъщност това е приоритет и на Милица. Драго и Ралица все още имат малки деца – първокласници.
- Любимият ви хит от „Тоника“?
- Този въпрос поне за мен няма отговор - всичко зависи от настроението, обстановката, компанията и ред други неща – всяка музика иска своето място. Затова “Тоника” е ценена - имаме различни репертоари – за концерт, за площад, за пиано-бар. Така че една песен ми е любима за ресторант, когато се храня, а съвсем друга в дискотеката.
Ани Върбанова дойде от САЩ за шоуто
Първата солистка на „Тоника” Ани Върбанова ще бъде довечера специален гост в концерта по случай 60-годишния юбилей на Гого в Летния театър в Бургас. Певицата дойде от САЩ и е подготвила свои интерпретации на някои от най-любимите си песни от репертоара на популярната формация.
Баща й Христофор Върбанов е създател на оркестър „Тоника”, който по-късно прераства и във вокална група. „Имах желание да пея и татко започна да казва, че трябва да направим една група, в която да се изявявам. Тази задача той постави на Стефан Диомов, който беше преподавател по акордеон в неговата школа. Диомов намери Ева и Гого. Името „Тоника” го даде баща ми. Аз се задържах много малко, защото дойдох да следвам в София, а на моето място взеха Сийчето, която им стана титулярка”, разкри Ани Върбанова. Дълги години тя записва женските вокали във всички плочи на Емил Димитров до 1990 г. През 1977 г. печели международния конкурс за изпълнители на „Златният Орфей”, но заминава да работи в чужбина и така проваля звездната си кариера в България. В момента Ани Върбанова е жителка на Швейцария, където се е установила с третия си съпруг - италианеца Алберто. Семейството притежава къщи в Италия и Гърция. Половин година тя работи, пеейки в локали, три месеца почива в южната ни съседка, а останалото време прекарва в София.
