„Произвеждането на малоумия, което беше постоянна черта на пресата, се превърна в епидемия, заливаща медиите, интернет и социалните мрежи, които ги разпространяват толкова масово, че простотията стана политическа сила. Тя е част от това, което бе наречено епоха на „постистината”, но е по-добре да го наречем епоха на простотията: произвеждането на такъв тип дискурс и мисъл, в който никой не се интересува дали това, което казва е вярно, и единственото, което има значение, е постигнатият ефект”, според Паскал Анжел, професор във Висшето училище по социални науки в Париж в „Психология на глупостта” (изд. „Изток-Запад”, превод Недка Капралова).

Главният редактор на списание „Серкл Пси” Жан-Франсоа Мармион събрал статии и разговори с 30-тина предимно френски специалисти по темата. „Изправени пред огромния материал и пълния провал, да твърдим, че можем да изучим глупостта с тази книга, би било просто още една глупост”, предупреждава съставителят. Една четвърт от европейците вярват, че Земята е в центъра и всичко обикаля около нея. Проучване сред американците установило, че 7% от тях (над 16 милиона души) твърдят, че „млякото с какао идва от кафяви крави”. Във Франция около 100 000 души се обявяват за ясновидци и печалбата им е около 3 милиарда евро годишно. Но не това е „огромният материал”, а гледните точки на учените, обектите и посоките на изследванията им. Типология на глупаците, езикът на глупостта, глупост и нарцисизъм, интернет: поражението на интелекта, глупост и постистина, тъпота и когнитивни изкривявания и т.н.

Скепсисът доминира разсъжденията. Разгадаването на мозъка не дава оръжие за справяне с глупостта: „В плана на еволюцията глупостта очевидно е необходима: ако не беше така, този недостатък отдавна щеше да е изчезнал!”. Те обичат да цитират писателя Флобер оправдателно: „Глупостта е желанието да заключаваш”. И още: „Когато говорим за простотията или за глупостта, трябва да внимаваме, защото винаги говорим за глупостта на другите”.

От Книжен ъгъл