„Класа“

Прочутите „Висящи риби“ на Едмонд Демирджиян вече могат да се видят в суперлуксозен каталог, който художникът представи в сряда вечер на откриването на суперлюбопитна експозиция в салона ателие. Той показва творби от най-ранните си години, които допълват визията на таланта, изминал дълъг и нелек артистичен път. Посланикът на Армения Сергей Манасарян лично поздрави художника, който винаги е бил част и от задружната арменска общност в столицата. През годините Едмонд Демирджиян си спечелва славата на един от най-плодовите и интересни творци на съвременното ни изкуство. Първите му крачки като творец изкуствоведите определят като аналитични. Тогава младият художник е силно повлиян от Сезан, Брак, Пикасо. Трупат се тетрадки със записки, рисунки, чрез които авторът разработва свои виждания за цвета, композицията, линията. Живописните му платна от онова време показват пристрастие към конструктивното начало. Потретите, композициите и натюрмортите издават ръката на добър рисувач и на колорист с чувство към силните, но хармонизиращи цветове. По-късно Демирджиян тръгва в друга посока, разкриваща пристрастието му към фигуралните композиции с темпера. Отличителните черти на платната му са гротеска на ситуацията, типичността на персонажите. В атмосферата на повечето от тях има нещо от света на цирка – мъжки и женски фигури, стълби, топки, колелета, обръчи – всичко се завихря в кръгов ритъм. „В тези творби се откриват и онези черти, които ще характеризират творчеството му от тук нататък и винаги ще го отличават с оптимизма, приповдигнатия дух, веселото настроение. Те преобладават дори когато зад тях прозират по-тъжни и по-мъдри нотки“ - пише за Демирджиян известният куратор и критик Мария Василева. След години творецът се връща към маслените бои с много по-големи амбиции. Своеобразна кулминация са 25-те творби, представени на есенните изложби в Пловдив, всички на тема „Висящи риби“. Провокацията дава повод да се говори за „патент“ на Едмонд Демирджиян. В тях художникът сякаш се наслаждава на собствената си виртуозност да композира, да изглажда живописни структури, да борави свободно с цветовете, създавайки сложни нюанси, деликатни преходи и „дълбоки“ локални платна. В последните си творби Демирджиян много умело постига баланс на ръба на абстракното и реалното. В този специфичен баланс се крият оригиналността и силата на творчеството му. Самият той казва: „В картините си се стремя да слея абстрактната изразителност и красота на цвета, формата, фактурата, движението с фигуративното начало. Динамиката на времето, в което живеем, може да се изрази и по този начин...“