---

Перуанският тенор Хуан Диего Флорес бе обявен от световната музикална критика за наследник на Лучано Павароти. В Метрополитън опера и в Ла Скала сравниха гласа му с най-добрите изпълнения на легендарния Лучано, който през октомври 2003 г. заявява официално, че Флорес може да бъде негов наследник.
Хуан Диего Флорес е роден на 13 януари 1973 г. в Лима. Баща му Рубен Флорес е певец и китарист на креолска музика. Още като малък Хуан Диего се опитва да направи кариера в поп музиката, пеейки кавър версии на „Бийтълс“, „Лед Цепелин“ и Елвис Пресли. 15-годишен започва да композира романтични балади, които изпълнява в пиано-баровете в Лима. В средното училище учител по музика го окуражава да пее в хора като солист, а после да се запише в консерваторията в Лима. Учи музика и във Филаделфия и започва да пее в студентски опери с репертоара, с който ще стане известен – Росини, Белини, Доницети.
През април 2008 г. се жени за Хулия Трапе на многолюдна церемония. Младоженецът изпълнява за гостите си ария от „Риголето”. Пласидо Доминго изразява възхищението си от Хуан Диего Флорес, когото нарича „най-големия лек тенор на всички времена”. Перуанецът вече има подписани договори до 2015 г.
Новият крал на белкантото вече е любимец на испанската публика, след като участва в „Пепеляшка” на Росини в Гран Театро дел Лисео в Барселона.
Флорес изнесе рецитал в Театро Реал в Мадрид. Концертът бе предаван директно на 38 квадратни метра плазмен екран на площад „Ориенте“ пред сградата на самата опера. Два часа по-късно перуанският тенор излезе на балкона на Театро Реал и след бурните овации запя акапела. След пресконференцията в театъра той даде специално интервю и за „Класа”.

---

- Хуан Диего, свикнахте ли с дългите бисове след вашите изпълнения?
- Ще взема да се превърна в „бис-мен”. (Смях). Сега сериозно, опитвам се да се дистанцирам от всички хвалби по мой адрес. Като ги чета, все едно не става дума за моята скромна особа. Славата и голямото изкуство са несъвместими. А и единственият начин да вървиш нагоре, е да слушаш не хвалбите, а критиките, за да можеш да се поправиш навреме.

- Не е е шега работа самият Павароти да те обяви за свой наследник. А на вас това ви се случи!
- О, няма наследник на Павароти! Той е мой идол заедно с Алфредо Краус. Ласкаят ме прекрасните критики, но истината е, че с Павароти имаме различен репертоар.

- Защо толкова често идвате на гастроли в Испания?
- В Испания се чувствам, сякаш се връщам у дома. Фамилията на баща ми идва от Астуриас, а на майка ми, от остров Менорка.

- Един от най-големите ви успехи беше „Орфей и Евридика”, въпреки че става дума за концертно изпълнение.
- Когато една опера няма сценография, а е във версия на концерт, за изпълнителя е по-трудно да бъде убедителен, защото трябва да подготви всичко вътрешно, няма я помощта на сцената. Това е изпитание за професионализма на певеца. А и в операта не бива да се прекалява с артистичните изяви. Един оперен изпълнител е добър, когато е естествен. Един от най-вълнуващите моменти за мен е най-трагичният - когато Орфей връща загиналата си любима Евридика от дълбините, но с изричната забрана да не се обръща и да не я поглежда. Тя обаче го моли да я погледне и той не устоява. Поглежда я и тя умира. Настръхвам всеки път, когато изпълнявам тази част.

- Много артисти говорят за тежестта, която трябва да понесе големият талант. Вие чувствате ли я?
- Често ми се случва след опери и концерти да идват при мен хора, за да ми благодарят, защото моят глас им е помогнал дори да оздравеят. В такива моменти откривам каква отговорност носи талантът. Но не става въпрос само за техника, разбира се. Трябва да излъчваш нещо, което няма как да се обясни. Само с добър глас и добра техника не можеш да спечелиш меломаните.

- За вас звездният миг идва в Пезаро. Замествате болния главен тенор и се превръщате в звезда.
- Да, но не мисля, че съдбата ти подарява нещо просто така. Ти също трябва да участваш в това, което ти се случва. Истина е, в Пезаро в първото ми професионално участие нещата се получиха много добре. И все пак в такива случаи важното е не толкова да направиш моментен пробив, а да се задържиш.

- Защо в операта толкова много се говори за тенорите?
- Така е! Смята се, че това е най-чистият глас в операта, затова и тенорът е на по-голяма почит дори от сопраното.

- Неотдавна се оженихте. Фактът, че не спирате да пътувате, как влияе на личния ви живот?
- За един певец е много трудно да комбинира личен и професионален живот, защото постоянно е на път. Но аз съм голям късметлия, защото жена ми винаги пътува с мен.

Интервюто взе Ивайло Харалампиев, Мадрид, специално за „Класа“