„Класа“

Николай Дюлгеров, знаково име от Втория футуризъм, превзема пространството между СГХГ и Народния театър с уникална композиция. Тя ще бъде експонирана на 8 юли под наслов „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност“. Така около фонтана пред театъра ще се оформи уникален кът, на който столичани ще се наслаждават до края на септември.
Николай Дюлгеров (1901- 1982) е сред творците, смятани за стожери на италианския футуризъм. Изявява се като архитект, художник, дизайнер, автор на реклами в градска среда. Той е почетен жител на Торино – града, в който осъществява по-голямата част от творческата си кариера.
Изложбата „Множествената художествена идентичност” е планирана през 2001 година по случай стогодишнината от рождението на гения, а осъществяването й днес се свързва със 100 години от първия манифест на футуризма, публикуван в Париж от Филипо Томазо Маринети.
Николай Дюлгеров не е непознато име за родния ценител. През 2000 г. в залите на Софийска градска художествена галерия бе реализирана изложба с негови творби, които се пазят в български колекции. Но инсталацията, която предстои да бъде показана, разкрива твореца в пълния му блясък на художник, архитект и мислител.
Тя е реализирана по проект за Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз. Организатори от българска страна са Министерство на културата, Министерство на външните работи, посолството на Република България в Италия, Българският културен институт в Рим и Нов български университет.
Николай Дюлгеров е първият или по-точно единственият българин в редицата на големите пионери на европейския авангард от 20-те години. Всеобхватният му експеримент в Баухаус на Гропиус във Ваймарската република до 1924 г. му отваря пътя към най-смелите художествени постижения, изпреварили с десетилетия нашето съвремие. Едва пристигнал в Торино през 1926 г., той намира радушен прием между челниците на Втория футуризъм, и то най-вече в лицето на художника /също и поет/ Луиджи Коломбо-Филиа, теоретика на движението. С присъщия си неугасващ стремеж към радикално обновление на италианската култура, с поглед към модерна Европа той търси и намира верен съратник в женевския възпитаник и привърженик на Баухаус - архитект Алберто Сарторис, голям ценител и приятел на талантливия българин. От тук нататък творческият път на Дюлгеров е ясно очертан. Утвърждава се като ярък талант със забележително творчество между двете войни. Дюлгеров, който се е формирал в културните среди на Виена, Дрезден, Ваймар, донася в торинската футуристична група - с която още от 1927 година излага творби - елементите на една конструктивистична култура. Контактите с футуризма стимулират творческата фантазия на Дюлгеров в една ясно определена тематика, дала ориентир на неговия многостранен художествен израз: il Mito della Macchina.
По случай 100-годишнината от рождението и двадесет години от смъртта на големия художник и архитект бяха организирани три ретроспективи с негови творби: графика, плакат, архитектурни и индустриални проекти, живопис, вътрешна архитектура, мебели, мода, или всичко онова, което е в програмата на авангарда. Италианският печат отдели голямо внимание на това творчество. То бе показано в Торино и в съседния савойски град Асти, където проф. Марцио Пинотини изложи ценни творби на Дюлгеров, съхранявани в неговата прочута галерия Narciso. В десетина зали в римския Museo del Corso също бяха показани произведения на гениалния българин. Дойде време той да бъде представен достойно и в родината си.