Eкспозицията със заглавие „Борис Георгиев от Варна (1888-1962) – художник на духа" постави начало на честването на 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Германия. Събитието се осъществи по покана на Българския културен институт в Берлин към Министерство на културата и представи творчеството на художника 90 години след първата му изложба в немската столица, организирана тогава от световноизвестния учен Алберт Айнщайн.
Представени бяха 29 дигитално отпечатани репродукции на творби, създадени между 1914 и 1945 г., правото за които дари г-жа Вирджиния Джакомети, осиновена дъщеря на Борис Георгиев. Сред тях са портрети на Алберт Айнщайн, на Панчо и Любен Владигерови, на Джавахарлал Неру, портрет на Кардинал Мери дел Вал, на Рабиндранат Тагор, Петър Дънов, Махатма Ганди и други изтъкнати личности от обществения живот на XX век. Бяха представени монография – албум на издателство Кибеа, както и двете луксозни издания на ГХГ- Варна с репродукции на творби на Борис Георгиев от колекцията на Градска художествена галерия-Варна и каталог от изложбата, посветена на 130 години от рождението на художника, осъществени с финансовата подкрепа на фонд "Култура" и Община Варна.
Изложбата откри Борислав П. Петранов, директор на БКИ- Берлин, с разказ за връзката на Борис Георгиев с Берлин и приятелството му с големия учен-физик Алберт Айнщайн. Изкуствоведът Пламена Рачева, директор на ГХГ "Борис Георгиев" – Варна представи изложбата и благодари за положените усилия на Борислав П. Петранов, директор на БКИ- Берлин, на Искра Траянова, изкуствовед, сътрудник по културните въпроси към БКИ – Берлин и на Община Варна за оказаното съдействие, тази изложба да се случи на Leipziger Strasse 114-115, само на метри от Галерията, в която Борис Георгиев за първи път показва своето творчество през далечната 1929 година. Сред гостите бяха госпожа Раша Осман - културно аташе на Швейцария, госпожа Антие Контиус- директор на фондация „Самуел Фишер", Проф. Панчо Владигеров, един от наследниците на братята Любен и Панчо Владигерови, чиито двоен портрет Борис Георгиев рисува на 11 юли 1929 година в Берлин. Присъстваха много наши сънародници и берлинчани, почитатели на изобразителното изкуство. Експозицията ще остане подредена и достъпна за жителите и гостите на Берлин до 26 февруари 2019 година.
Борис Георгиев е роден във Варна през 1888 г. и умира в Рим през 1962 г. Животът му е непрестанно и страстно пътуване в много страни по света, през което той рисува всеотдайно, запознава се с големи личности и духовни учения и изгражда своята мистична идеалистическа философия.
Художественото си образование получава първо в Санкт Петербург (1905 - 1909 г.), а после в Мюнхенската академия, където се усъвършенства в стилистиката на германския Югендщил. В Санкт Петербург негов учител е Николай Рьорих, когото по-късно ще последва в духовния път, естетическите идеи и преклонението пред мъдростта на Изтока.
След приключването на образованието си художникът започва забележителното си пътешествие – в Италия, Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Гърция, Испания, Мароко. От 1914 г. до 1917 г. той живее заедно с любимата си сестра Катя в италианските Алпи. Влюбва се в Италия и в ренесансовото изкуство.
От 1931 г. до 1936 г. Борис Георгиев пребивава в Индия, опознава нейната култура, пътува по маршрутите на Рьорих, сприятелява се с видни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру и рисува техните портрети. Между 1951 г. и 1955 г. живее и работи в Бразилия и Аржентина. Навсякъде художникът представя свои изложби, получава ласкави отзиви и създава огромна галерия от портрети, от които главно се издържа. Почти винаги се подписва върху творбите си: Борис Георгиев от Варна.
Естетическите и пластичните опори в творчеството му могат да се открият в италианското ренесансово изкуство, в стилистиката на старото източно изкуство от Китай, Япония и Индия, както и на европейския символизъм и сецесион от втората половина на ХIХ век. На тази основа художникът създава своя изящен линеарен стил, с който изключително прецизно изгражда поетични, нежни и красиви композиции. В светли, безплътни и омекотени цветове той рисува самотни човешки фигури или животни, притихнали в необятния природен пейзаж. Творбите са като кристално ясни видения, изпълнени с космическа тишина и безвремие. Тези състояния на съзерцание и мечтателност придават символистичния характер на изкуството на Борис Георгиев и изразяват романтичната му представа за човешка и природна хармоничност, за пантеистичното разтваряне на земното в божественото, за една висша духовност и етика.
През 1929 г. Борис Георгиев рисува портрет на Айнщайн и му го подарява. Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията "Шулте" в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи "художник на духа" от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин.
