Със съдействието на Fundacion Antonio Saura
„На тези снимки Антонио и Карлос се забавляват, пътуват, пушат, смеят се, позират, гледат заедно с родители, сестри, жени, деца и приятели, винаги в сегашно време”, така Мария Анхелес Саура въвежда във вълнуващия свят на семейство Саура и най-вече на двама Saurios, както те самите се наричат - Карлос Саура и брат му, художника Антонио Саура. „Saura на арабски означава революция. Само това ни липсваше”, с вечно доброто си настроение пояснява Карлос в издадения наскоро семеен албум, Saura x Saura /издание на Fundacion Antonio Saura/. Визуален разказ за богатата история на фамилията чрез снимките, направени от Карлос Саура от 1946-а до 1998-а, когато умира брат му.
Роденият през 1932 г. в град Уеска Карлос Саура на 17 години започва да се занимава професионално с фотография. След две години прави първата си изложба в Мадрид и вече работи като фоторепортер. 20-годишен се заема с фотоалбум за испанските градове и села. Вестник „АВС” публикува една от снимките му на първа страница и впечатлени, от френското списание Paris Match му предлагат работа на щат като фотограф. В същото време Карлос Саура следва индустриално инженерство. Докато съблазънта на киното и съветът на брат му Антонио го отвеждат да учи кино. Това е началото на една от най-брилянтните кариери в Европа от средата на XX в., чиято виталност продължава и до днес. Но Карлос Саура си остава и фотограф, който цял живот не спира да замразява моменти от живота на роднини и приятели. В хронологичната разходка на снимките от албума откриваме също личности като Джералдин Чаплин и Луис Бунюел.
Сестрата Мария Анхелес Саура задълбава още малко в спомените си, за да допълни портрета на една артистична фамилия. „Здрасти, Саурита, вече съм тук, така ме поздравява Антонио, когато, минавайки през Мадрид, иска да се видим. И ако преди това не ми се е обадил от Париж, ме пита - тук ли е братлето? И ако е тук, както е в повечето случаи, подготвяме плана за нашата среща. Хапваме нещо в някое място, което ни харесва, разглеждаме книгите в някоя книжарница, гледаме да се отбием в Прадо дори за кратко, за да видим Веласкес и Гоя, и после съпругът ми Маркос ни закарва с колата на няколко километра извън Мадрид, където в дома на Карлос той ни прожектира филмите, които подготвя. Там вечеряме, слушаме музика и говорим цяла нощ сред страшно красиви племенници и прекрасните зверове от минизоопарка на Карлос: кучета с езици на марсианци, котки с физиономии на маймуни, риби, които растат, докато заприличат на шарани, и птици, които чуруликат и говорят като обсебени.”
А двамата си братя представя така: ”Винаги двамата, винаги заедно. Няма човек от семейството, който да не пита за тях в множествено число. Антонио и Карлос, толкова неразрушимо еднакви в есенцията си. Антонио, който се бори да не се спекулира с творбите му. Карлос, който отказва да подслади филмите си, за да му носят повече приходи или повече награди. С еднаквото си отричане на снобизма и мистификацията. Еднакво привлечени от фотографията още от млади.”
Карлос Саура, освен че е автор на всички фотографии, също разказва за силната връзка с брат си: „Не е истина, че времето изтрива всичко, понякога напротив, времето поставя нещата на мястото им. Искам да кажа, че изпилвайки грубостите и несправедливостите, времето прави така, че от тъмнината, или може би светлината, да се появят хора, които сме обичали, които по право са принадлежали на нашия живот, този малък брой хора, които ни придружават в нашето израстване./.../Разказвали са ми, че като малки Антонио, който е с две години по-голям, на няколко пъти се опитал да ме убие, без съмнение с детската невинност, която замърсява всяко насилие. Тази ревност на първороден син изчезна в ранна възраст и в детството ми той беше другар в приключенията и приятел – макар и понякога да сме имали нашите препирни – в толкова разнородни занимания като игрите, аеромоделизма, фотографията, рисуването или четенето/.../. Били сме заедно или разделени, но винаги свързани, побратимени от една любов извън думите, може би не я изразявахме, не беше необходимо.”
Антонио и Джералдин Чаплин в Британския музей, Лондон, 1973
Карлос и Антонио Саура, Куенка, 1979
Карлос и Антонио с приятели, Сантандер, 1954Редове от биографията
Карлос Саура е роден през 1932 г. в Уеска, Арагон. Майка му и брат му Антонио са художници. През 1957-а завършва кинорежисура в Мадрид, до 1963-та самият той преподава. През 1957 г. се жени за Адела Медрано, от която има двама синове - Карлос (1958) и Антонио (1960).
През 1957-1958 г. Саура прави първия си документален филм (Cuenca). През 1965-а получава наградата „Сребърна мечка“ на Берлинския кинофестивал. За филма La caza. През 1967-а филмът му Peppermint Frappé също е награден в Берлин. Филмите La prima Angélica (1973) и Cría cuervo („Отглеждане на гарвани”), 1975, получават Специалната награда на журито в Кан, а Mama cumple 100 años (1979) е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм.
След края на първия си брак Саура има син Шейн (1974) от актрисата Джералдин Чаплин. През 1982-ра се жени отново за Мерседес Перес, от която има трима синове - Мануел (1980), Адриан (1984) и Диего (1987). През този период той прави няколко филма, съдържащи много фламенко танци. През 1990 г. Карлос Саура получава наградата „Гоя” за режисурата и сценария на Ay, Carmela!. През 1994-та му се ражда дъщеря Ана от Еулалия Рамон.
