В света на бизнеса има моменти, когато алкохолът се изключва - например при водене на преговори. Има и такива, когато се препоръчва бъдещият успех на преговорите да се полее. Бизнесмените често обядват и вечерят заедно и това също е повод да изпият няколко чаши. И да “разчупят леда”, както се казва. У нас си имаме традиции, които понякога учудват или затрудняват чуждестранните партньори.Ние, българите

учудваме света с навика си да започваме обяда или вечерята със силен аператив

Става дума за традиционната българска ракия, за престиж заменена с уиски.
Чужденците, попаднали в българска среда, възпитано следват примера на домакините и отпиват от чашата със силен алкохол заедно със салатата и туршиите в началото на пиршеството. Последствията понякога са доста неприятни – махмурлук на другия ден и проваляне на сделката. Затова, преди да сервираме, твърдия алкохол, трябва добре да обмислим как ще се почувстват партньорите ни на другия ден.
Най-лесното е да се нагодим към световната практика - за аперитив да предложим бяло сухо вино. Добри варианти са някои коктейли - лонг-дринк на основата на чинцано, кампари, разредено с портокалов сок, джин-тоник. Може и уиски с много газирана вода.
Вече на масата започваме с по-леките блюда, придружени с бяло сухо вино. Бялото вино е единственото подходящо за риба, суфле, зеленчуков пай, солени палачинки.
След това идва основното ястие, с което по правило върви червено сухо вино. С дивеч вървят по-тежки, отлежали вина, с пилешко или с италианска кухня - лазаня, канелони.
Прекарвайте повече време в подбор на вината, не разчитайте на късмет. Това не е лотария.
Бялото вино, разбира се, се сервира изстудено, а червеното - съвсем леко охладено или на стайна температура.
Белите вина се отварят при сервирането им, а червените трябва да бъдат отпушени предварително, като бутилките се оставят “да подишат” около половин час преди разливането.
Домакинът е длъжен да вкуси виното пръв и да се увери, че е добро. Най-често лоши тапи са причината вината да се оказват негодни за пиене. Затова е полезно домакинът да погледне външния вид на корковата тапа - ако е почерняла, лигава или раздробена, значи виното е развалено.
На много хора стомахът им не понася добре червените вина. Затова няма нищо нередно, ако продължат на бяло вино по време на обяда или вечерята. Все пак може би е необходимо да се посочи, че количествата, които се очаква да изпиете с предястието и основното ястие, не са повече от 1-2 чаши от всяко вино.

Ако на някого му се е отворила глътка

добре е да знае, че подходящото време и място да му отпусне края е чак на финала на вечерята, с дижестивните напитки. Важно е домакинът да се погрижи през цялото време заедно с виното да се долива и вода, което позволява по-добре да се вкуси следващата напитка.
Мнозина предпочитат бирата пред виното.. Добре е да знаят, че при изискана обстановка бирата “простее”. А тези, които не пият, биха могли да се направят, че отпиват от чашата. Изключваме ситуацията с бизнесмени, дошли от арабските страни, когато е по-добре изобщо да забравим за алкохола.
Когато дойде десертът, се сервира шампанско. После идват кафето и дижестивните напитки, които се наричат така, защото подпомагат храносмилането.
Най-добре е, ако имате възможност да смените масата - да се настаните по-удобно, например на мека мебел. Тук е и мястото да се запуши, като домакинът може да предложи пури.

Сух скоч се пие накрая

Широкият избор от дижестивни напитки радва душата. Има традиционни дижестиви, които наистина ви спасяват от киселини и стомашни мъки, свързани с преяждането и смесването на различни видове алкохол. Макар и страхотно ефикасни, за съжаление те са доста горчиви - като унгарския “Уникум”, немския “Йегермайстер” или италианската “Фернет-Бранка”, която има точно вкуса на давилови капки. Може би затова дамите често предпочитат силно ароматни ликьори като “Коантро”, “Гран Марние”, “Трипъл сек”. Успешно се харчи също сметановото “Бейлиз”, бадемовото “Амарето”.
Господата се насочват към отлежалия коняк или арманяк, които се сервират в чаши балон - колкото по-огромни, толкова по-добре.
На Запад в този момент предлагат граппа, което си е италианска гроздова, и ние можем със самочувствие да извадим своите най-изискани ракии, пред които граппата не струва нищо. Калвадосът пък е твърде приятна ябълкова ракия от Нормандия, а най-хубавите крушови ракии са швейцарските. Всички те са подходящи за дижестиви.
Тук е мястото отново да напомним за уискито. Познавачите предпочитат отлежалия скоч сух, без лед, но вариантите on the rocks и лонг дринк със сода са също възможни. За добрите домакини в наши дни е въпрос на престиж да сервират уиски и различни ликьори от кристални декантери. За цялото това великолепие от дижестиви обикновено са приготвени и куп различни по форма чаши, които в много от случаите са единствено подходящите за съответната напитка. Важно е домакинът да се е погрижил за достатъчно лед в две разновидности - на бучки и в смлян вид, какъвто е подходящ за някои видове коктейли.