Леонардо да Винчи може да е нарисувал известната Мона Лиза по няколко начина, включително и гола, съобщи "Дискавъри". Неотдавна беше открита картина с полугола жена с явна прилика с облечената Мона Лиза.
Творбата е била скрита почти век зад дървена стена на частна библиотека. Документите показват, че ако не е от Леонардо, тя поне би трябвало да е базирана на негова картина. Сега "голата Мона Лиза" е изложена в "Музео идеале" в тосканския град Винчи, където е роден ренесансовият гений.
Дамата на портрета не прилича идеално на оригиналната Мона Лиза. Несъмнено обаче има паралели с картината, изложена в парижкия „Лувър“. Стойката, положението на ръцете, пространствената концепция на пейзажа, колоните отстрани - всичко това е като в картината "Мона Лиза", обясни директорът на музея Алесандро Вецози.
Голият портрет е принадлежал на кардинал Жозеф Феш, чичо на Наполеон (1763-1839). Той е бил голям почитател на изкуството и колекцията му е била много впечатляваща. Бележка от 1845 г. посочва, че кардиналът е купил от аристократичното семейство Росипльози "портрет на Мона Лиза, съпруга на Франческо Първи, от Леонардо да Винчи". След смъртта на кардинала портретът сменя собствениците си и вероятно е купен от Наполеон Трети. В крайна сметка стига до частната колекция на граф Джузепе Примоли, потомък на Лучано Бонапарт, брата на Наполеон.
Тъй като документацията от първоначалната покупка на портрета не е достатъчна да докаже, че творбата е от Леонардо да Винчи, творбата ще бъде изследвана от специалисти. Дори и да не е от Леонардо обаче, тя може да е базирана на изгубена негова картина.
"Мисля, че е много вероятно Леонардо да Винчи да е създал гола "Мона Лиза" - каза Карло Педрети, водещ специалист по творчеството на ренесансовия майстор.
"Има поне шест голи версии, които са много близки до стила на Да Винчи. Всички те се приписват на неговата школа. Най-вероятно последователите му са се вдъхновявали от изгубен оригинал" - обясни Вецози. Според него оригиналната гола "Мона Лиза" може да е била част от серия еротични портрети на майстора и негови ученици, които никога не са били показвани, защото са били смятани за неприлични.