Елиана Митова

---

Световноизвестният френски пианист Ален Кремски свири довечера в камерна зала „България“ творби на философа Фридрих Ницше и на писателя Борис Пастернак. Концертът е в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“ и открива непознати за българския слушател произведения. Кремски, който е виртуозен пианист, ще изпълни и малко познати произведения на Лист, както и собствени композиции. Две от тях са написани по стихове на българската поетеса Албена Димитрова, която живее в Париж.
Кремски учи музика в Парижката консерватория, където печели награди по хармония, контрапункт, фуга, съпровод и композиция. Носител е на международната награда „Принц Пиер“ на Монако и на Голямата награда на Рим за композиция. Увлича се по източната философия и открива за света музикалното творчество на Георгий Гуджиев. Проучва звуците на звънците и камбаните на източните храмове и ги претворява в своята музика. Включва се в големи хуманитарни мисии за тибетските деца. Участва в клавирни рецитали, съчетани с рецитации на голямата френска актриса Жан Моро и с хепънинги на нетрадиционни художници

---

.
-Г-н Кремски, как попаднахте на музиката на Пастернак?
-Случайно, преди няколко години. Останах удивен от факта, че Пастернак е композирал, а когато разчетох произведенията му, се убедих, че е могъл да стане голям композитор. В неговия дом са се събирали музиканти, артисти, художници, раснал е във висококултурна среда. Срещал се е с Толстой и Скрябин. Прелюдът на Пастернак, който аз изпълнявам, е наистина прекрасен, някаква слънчева музика, напомняща спокоен и топъл есенен ден. Написал го е едва на 16-годишна възраст! Сонатата му за пиано е така интересна, а другият прелюд, на който попаднах, прекалено много прилича на Скрябин. Откъдето и да го погледнеш, ужасно интересно е да чуеш или да изпълниш творба, написана от автора на „Д-р Живаго“. По същата причина свиря и Ницше. Малцина знаят, че той е бил превъзходен музикант, с академично образование.

-Смятат ви за виртуоз на пианото. Не ви ли привличат прочутите творби, които носят на пианиста световна известност?
-Много млад, едва 14-15-годишен, аз получих признанието на професионален пианист, овладял хармонията, контрапункта, дирижирането. Естествено, възхищавам се от виртуозите, които изпълняват произведенията за пиано на световните композитори. Зад едно такова изпълнение се крият поне по 6-7 часа свирене на ден. Аз не мога да си го позволя. Защото ме интересуват много по-разнообразни неща. Затова избрах за себе си друга дейност – самостоятелни рецитали с музика, която е почти непозната на публиката. В живота се случва така, че неочаквано ни прекосяват енергии, течения, сили, които ни карат да се замислим какво всъщност искаме да правим. В природата това се казва носталгия по загубения извор. Аз се върнах към тази носталгия, за да открия корените си във вселената. Затова започвам всеки мой рецитал с нещо класическо, минавам през малко познати творби на Лист, през Вагнер, през Пастернак и Ницше и завършвам със собствените си произведения.

-Двете ваши пиеси, които ще изпълните пред българската публика, са по стихове на българката Албена Димитрова. С какво ви привлякоха тези текстове?
-В Париж ние, артистите, често се събираме по най-различни непринудени поводи. Така се срещнах с Албена, а стиховете й ми направиха силно впечатление. Помолих я да ми разреши да използвам две стихотворения, а тя с удоволствие се съгласи. После се договорихме да напиша 24 етюда, използвайки нейните рими. Нещата се осуетиха, защото междувременно загубих по-малкия си син – той почина при автомобилна катастрофа на 39-годишна възраст. Сега отново посягам към стиховете на Албена, посвещавайки пиесите на паметта на сина си. Но тази музика няма да е траурна, тя ще пълна с живот. Синът ми също бе музикант, а сега, убеден съм, свири на небето с ангелите.

- За първи път гостувате у нас. Благодарение на вас се запознаваме с музика, за която не сме и подозирали, че съществува. Какъв спомен ще отнесете от България?
- Усещането, че можеш да се движиш свободно и леко из София. Париж е градът на свободата, на изкуството, но в София просто се диша по-леко. Няма я тази агресия по улиците, в центъра на вашия град има градини, зеленина.
Човешкото същество има нужда от три вида храна – тази, която поглъщаме, въздуха, който дишаме, и впечатленията, които натрупваме. Мисля, че впечатленията са най-важни. Като артист аз имам нужда непрекъснато да ги трупам и събирам. В този смисъл съм и щастлив, и нещастен в Париж – от една страна, имам много хармония, срещам се с много хора, виждам какво ли не. Но, от друга, се сблъсквам с много агресия и безпокойство, с прекаленото политизиране на всичко, което ни заобикаля. Нямам намерение да се разделям с Париж, но не мога да отмина напрежението, с което той изпълва цялото ми същество. Какво да се прави, съвременният артист трябва просто да приема всичко това.