Калина Кръстева Брейлсфорд гостува от 10 юни в GreenCat Gallery. Авторката ще покаже серия от концептуални фотографски творби, която съставлява и нейната първа самостоятелна изложба в България.
Тя играе и насочва творбите си, твърде подобно на художник или скулптор, в търсене на точните отражения на своите творчески настроения и идеи, експериментира със съвременни средства и обичайни за нас материали като стъкло или стомана.
Идеята за фотографията като форма на изкуство и до днес остава сравнително неразработена в нашата страна, а представата за “изкуство” твърде рядко се експонира върху произведения на фотографията.
Творбите й не опитват да обрисуват конкретни и ясни обекти, не правят опит да заграбят вниманието ви и не разказват истории, нейните произведения отразяват чистата идея за ‘изображение’. Предимно лишени от внушения и намеци за сантименталност и чувства чрез образите в тях, те са простичко представяне на ‘чистата идея’ за тях като изображение.
Фотографията оказва изключително силно влияние върху всичко онова, което днес определяме като съвременно изкуство - нейните принципи се заемат от художници, скулптори, изпълнители и дори архитекти, и търпят развитие от времената на ‘моменталната снимка’ на прочути фотографи, като Робер Доано или Анри Картие Бресон, които брилянтно успяват да ‘запечатат’ моменти във времето, до общопризнати произведения на изкуството, чиято най-прочута форма става течението „попарт” или „популярно изкуство“.
За разлика от мнозина свои колеги фотографи, Калина е разбрала значимостта на тази еволюция и нейната концептуална фотография в голяма степен изобразява не толкова обекти и теми, колкото нейната творческа идея за тях.
Течението „попарт“, както и ранната фотография са периоди, някак подминали България, което понякога затруднява възприемането и осъзнаването на творческата еволюция и създава предпоставки за ‘неразбирането’ й, но при все това идеите на Калина Кръстева Брейлсфорд са универсални, отворени за интерпретации и визуално разбираеми, нейните концепции демонстрират значителна зрялост в разбирането за форма и светлина. Използването на пространството, както и отсъствието на време или по-точно на конкретен времеви отрязък в нейното творчество заслужават в голяма степен да бъдат разкрити пред по-широка публика в България, която, ако разгледа експозицията, може би би погледнала с различно око и би зачела художествената фотография в малко по-значима светлина, предвид думите на известния американски фотограф Спенсър Тюник: “Опитвам се да създавам архитектура на плътта. Целя да постигна скулптурно усещане за групи тела, както и да създавам изкуство на представлението и ‘пърформънс’-а.”