Турската писателка Ипек Чалъшлар вчера представи вчера в столицата своята нашумяла книга "Латифе ханъм", която разказва за съпругата на Кемал Ататюрк. Книгата излиза у нас с логото на издателство „Унискорп“ и предизвиква основателен интерес, тъй като Кемал Ататюрк е обвързан и с нашата история. Госпожа Ипек Чалъшлар се съгласи да даде интервю специално за в. „Класа“. - Г-жо Чалъшлар, как се появи у нас желанието да повдигнете завесата, която забулваше съдбата на съпругата на Ататюрк? - Останах без работа и се отдадох на четене. Случайно попаднах на книга за Латифе Ханъм. Много ме впечатли едни абзац, в който мимоходом се споменаваше,че тя е желаела да стане депутатка. Авторът я критикуваше за тази амбиция. И тогава реших да напиша истината за Латифе. Насочих се към вестниците. Оказа се, че по това време пресата по цял свят е следила всяка нейна стъпка, в онези години е била приемана като звездата на Турция. Така че получих страшно много информация за живота й. Само чрез търсачката Гугъл за 15 минути успях да намеря огромна информация. Много ме впечатли фактът, че по онова време от "Ню Йорк таймс" са се възхищавали от Латифе и това личи в многото статии, посветени на нея. - Кой от живите познати на Латифе Ханъм ви беше най-полезен? - Внукът на сестрата на Латифе - Моамар Ербой, цитиран в книгата, и Мехмет Йоке, който пожела да остане в сянка и да не бъде споменавано името му в текста. След като излезе книгата, аз се запознах и с още една нейна роднина. Жената беше полусляпа, болна от рак, а синът й прочете книгата на глас. Веднъж, когато бях при нея, тя се обърна към мен и ми каза: "Вие удължихте живота ми!" В нейния дом ми беше сервиран чай върху покривките, които Латифе собственоръчно е избродирала, и в чашките, от които тя е пила. На живо видях аксесоарите, които вече присъстваха в книгата ми. - Вие рисувате портрет на една изключително модерна за времето си жена, която дори се развежда, нещо необичайно за тогавашните нрави. Коя е причината за тази нейна свобода, надживяла времето? - Още по време на Османската империя е имало много модерни семейства. Едно от тях е това на моята героиня. Баща й и майка й са били много образовани хора и са я възпитали в дух на равенство между половете. След това тя е получила много добро европейско образование. - Как се е запознала с Ататюрк? - По време на окупацията Мустафа Кемал избира нейната къща за щаб. Там е и първата им среща. Вероятно там е и пламнала искрата на любовта. Тя е споделяла, че със сигурност ще се омъжи за генерала, който ще освободи Измир. Той пък открива у нея независимата жена със свободен дух. - И двамата много са се обичали, коя е причината за раздялата им? - Две много силни волеви личности много трудно живеят в хармония, под един покрив. Вие българите имате една поговорка "Два остри камъка брашно не мелят" . Може би точно това е причината да разтрогнат брака си. - Коя е най-голямата й заслуга за Турция? - Според мен това, че е застанала редом до мъжа си. Дотогава в Османската империя мъжът и жената са били разделени. С цялото си поведение тя успява да насочи вниманието върху жената, да каже на глас "Жените ги има, те съществуват и не трябва да си затваряте очите пред този факт!". Смея да твърдя, че в света има много малко съпруги като нея. - Защо тази еманципирана, модерна жена след развода си се затваря, не желае да се говори за нея? - Намерих информация, че тя е помолила бившия си съпруг да бъде назначена като секретарка в едно посолство, но дори и това й е било отказано. Истината е, че Латифе е живяла доста години в различни страни в Европа. Често се е връщала в Турция и после отново е заминавала в чужбина. Но винаги го е правила под чуждо име. Била е много дискретна, не е искала да се тръби за нея, пазела се е от всякакви спекулации с името й. - Имаше ли негативни реакции, когато творбата ви се появи на пазара в Турция? - Книгата се посрещна определено с одобрение. Ако трябва да се изразя в проценти, може би 90 на сто от сънародниците ме поздравиха, а само 10 процента бяха разгневени. Негативните реакции вероятно се появиха, защото аз преобърнах представите, които бяха налагани досега от мъжете историци, и показах тази жена в една друга светлина. Те се подразниха от това и решиха да ми отмъстят. Интервюто взе Долорес Витанова