Мирослава Кортенска Много рядко в последните години театрален спектакъл се превръща в изповедалня на днешното ни време, като успява да разкрие най-дълбоко скрития лабиринт, в който се е загубил съвременният човек – лабиринта на емоционалната обърканост, липсата на взаимност, истерия. Баналните любовни сюжети са само скелетът, по който вибрира една крайна тревожност - от пълната апатия до агресията на убийството. Тук емоционалната преекспонираност е в центъра на спектакъла, изострената тревожност се е превърнала във въздух за героите. „Тя - без любов и смърт” е театрално събитие, което ви обсебва емоционално и дълго след края на спектакъла се чувствате уязвени. Защото представлението така ви приобщава, че зрителят се чувства като негов герой, преминал през повечето от ситуациите и емоционалните катаклизми, случващи се на сцената. „Тя - без любов и смърт” е пиеса на руския драматург Едвард Радзински, която режисьорът Николай Ламбрев поставя за втори път. Първият е преди 25 години, на сцената на Пловдивския театър, като знак на застоя и кризата на комунистическия режим. Тогава спектакълът е спрян, защото беше прекалено тревожен и изповеден за едно време, когато царуваха патосът и положителният герой. Сега представлението е знак, че отново сме стигнали до криза, човешка криза, макар че живеем в демокрация. Не можем да се справим с емоциите си, самотни и объркани до полуда сме, липсват ни любов и взаимност. Спектакълът показва всички отчаяни опити днешният човек да замести тяхната липса. Прекрасните актьори, между които няколко нови лица за сцената на Театъра на Армията, показват една разтърсваща материя на чувствата, една модерна неврастеничност и опасна склонност към жестоки игри със самите себе си. Телефонната ”любов” на майката – Радосвета Василева, истеричната болезненост на приятелката - Анастасия Ингилизова, хладната перверзност на Съпругата и Доктора- Гергана Данданова и Боян Младенов, „загадъчната” агресивност на Джазмена- Леонид Йовчев са средата, от която искат да избягат Той - Георги Кадурин, и Тя - Лидия Инджова. Всичко това в интересната сценична среда на сценографката Чайка Петрушева и под звуците на нажежената музикалната среда на Дони. Пълнокръвен, въздействащ спектакъл с нов художествен език и невиждани, дори ирационални вибрации, които преминават рампата и остават задълго в емоционалната памет на публиката. Тази публика, която има нужда от терапия на чувствата си, от загърбване на малките лъжи и големите последствия, които ни връхлитат след тях. Спектакълът „Тя - без любов и смърт” е възможност за сериозен катарзис или поне за емоционален душ, за пречистване и озониране на емоциите ни. Той показва гримасите на живота в блатото, невъзможността за истинска промяна - една драматична тема за всички нас. Може би е повече от нормално този най-болен и в криза театър да покаже и изповяда именно гримасите на застоя. В този смисъл постановката се появява на точното място и от сцената изповядва страховете на своите творци. Но същевременно дава знак, че само тези, които са стигнали дъното, познават горчивината на кризата, драматизма на затворения кръг и затова най-автентично показват нейното тревожно лице. Има и нещо друго. Чувствителност и талант като този на Николай Ламбрев явно трудно може да бъде скършен, вероятно само малко омърсен. Режисьорът показа със спектакъла си, че не е потънал в блатото, а просто е преминал през общата криза на обърканост и консуматорството и я е изстрадал. И сега е готов за голямата си изповед пред публиката.