Доц. Мирослава Кортенска Ако вашият ден започва със звънеца на електронния часовник, продължава с кафемашината, колата, офиса, компютъра, размяната на електронна поща, SMS-и, разговори по мобилния и завършва с телевизионните емисии, бъдете сигурни, че ви липсва живият контакт. Рано или късно ще трябва да разберете, че може да ви го даде театърът. Модерният човек общува повече с нежива материя и затова компенсира с психоаналитик, източни медитации или колективни зрелища. Така по света хората излизат от стереотипа на ежедневното си общуване с неживите съвършени машини, попадат сред природата, стават подвластни на силата на живия контакт и въздействие, които носи едно театрално представление например. За глобалното село театърът е малко островче на спасение, луксозна компенсация, възможен изход от херметизирането на емоциите на съвременния индивид. Ситуацията на Балканите -в България конкретно, е коренно различна. Средният българин поради своя стандарт на живот не може да се оплаче от липса на контакт с обкръжението си. Той стои на опашки за какво ли не, блъска се все още в трамвая или рейса, живее в малко жилище със семейството си. Българинът няма нужда от психоаналитик, защото има приятели, с които споделя проблемите си, в семейството са все още твърде запазени връзките между родители и деца. В началото на ХХІ век България и Балканите твърде малко приличат на глобалното село. В този регион театърът е едно от най-обичаните изкуства, защото е продължение на ежедневния контакт, съществуващ между хората. И така различията, които се очертават в стандарта на живот и мотивациите за съществуването на театъра в началото на ХХІ век, са твърде показателни. Тук - на Балканите, и там - в глобалното село. Важното е, че в центъра стои човекът и човешкото общуване като основна ценност. Хомо луденс- играещият човек, човекът на изкуството, е неотменна част на модерния свят, изграден от Хомо фабер- действуващият човек, човекът изграждащ стандартите в началото на ХХI век. Така е от древността, така си взаимодействат и регулират енергиите и динамиката в обществото. Едните- Хомо фабер, създават правилата на живот, другите- Хомо луденс ги нарушават и създават отвореност, перспектива на развитие. Това е нормалното пълнокръвно съществуване, другото- ситуация на криза и взривоопасност. Театърът е един от важните механизми за освобождаване на натрупаните негативни енергии, за разиграване на ситуации и проблеми в артистичния свят на сцената, където пораженията са нищожни, а изживяванията неоценимо важни. Затова ходете на театър!