Рени Врангова е номинирана за наградата „Икар“ на СБА за главна женска роля в „Женитба“ на Гогол. Ако я получи, ще обогати не малката колекция от отличия, които притежава - „Аскеер“ – 92г. за ролите на Миранда и Ариел в „Бурята” на Шекспир и „Аскеер“-2006г. за Шарлота в „Дон Жуан” по Ж. Б. Молиер, приз за млади дарования „Иван Димов” за ролята на Илайза в „Пигмалион” на Бърнард Шоу. Актрисата е родена на 12 септември 1965 г. в Бургас. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян през 1989 г. От 1992 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Омъжена е за култовия режисьор Александър Морфов. Има две дъщери – 8-годишната Сара и 19-годишната Неда. - Рени, какво е за вас Гогол? - Срещата с Гогол ме накара да препрочета доста неща, да се запозная с други, които не бях чела. Той е труден, но безкрайно интересен автор.. Мисля, че сега му времето да го поставят... Средствата на съвременния театър могат само да помогнат да се разбере колко е велик Гогол. Например има един разказ, който според мен е основата на „Женитба”. Дори повече ми харесва. - Как се казва този разказ? - „Иван Шпонка и неговата леля”. Кошмарите на една женитба там са още по абсурдни от самата пиеса.Агафя е много интересна роля.Какво по-хубаво от това да имам шанса да я изиграя. - В момента играете седем роли в седем постановки на Народния театър - Ангустиас от „Домът на Бернарда Алба” от Лорка, Шарлота от „Дон Жуан” по Молиер, Агафя Тихоновна от „Женитба” на Гогол, Евгени от „Хъшове” по Иван Вазов, Илайза от „Пигмалион” на Бърнард Шоу, мадам Плюш от „С любовта шега не бива” от Алфред дьо Мюсе и лейди Ътъруърд от „Дом за разбити сърца” на Бърнард Шоу. Коя е предпочитаната героиня сред тях? - Всяка една е предпочитана! Има такива, в които се чувствам по-добре, има и други, които са ми по-трудни ...Но то е относително, защото има роли, които играя от десет години и други, които играя от един месец . Различно е. Илайза от „Пигмалион” ми е по-близка, докато лейди Ътъруърд от „Дом за разбити сърца” ми е още трудна, нова. И Шарлота, и Евгени, и Илайза са ми любими. А сега усещам, че все повече заобичвам и Агафя Тихоновна. Но това понякога е въпрос на време. - А любимата неизиграна роля? - Не мечтая за някаква определена роля. Ролите ми стават интересни в процеса на репетиции. Тогава ги заобичвам. Спомням си в академията Крикор Азарян ни беше раздал някакви анкети и там имаше такъв въпрос. По същия начин ме затрудни. Неясно защо написах сестра Речид от „Полет над кукувиче гнездо”. Мечтая обаче за добри представления, за среща с добри режисьори, с добри артисти. За това мечтая! - Ученичка сте на проф. Крикор Азарян. Какво са за вас учителите в живота? - Едно от най-важните неща, които могат да му се случат на човек е да има добри учители ! Поне досега е било така при мен – нахално ли би било да кажа, че моите учители са най-добрите ...! И въпреки това, аз продължавам да се уча. - А сред учителите присъства ли Сашо Морфов? - Да, разбира се, и Леон Даниел! - С кои режисьори бихте играли освен с тези, с които вече сте работили? - Както вече казах, аз съм жадна и открита за срещи с всякакви режисьори. Има много млади режисьори в България, които не познавам добре. Искам за втори път да ми се случи среща с Роберт Стуруа. Ето, сега с нетърпение очаквам репетициите с Крикор Азарян за „Вишнева градина“, защото не съм работила с него откакто съм завършила. Това ме държи в приятно напрежение. Той е един от тези, с които през всичките години си мечтаех да репетирам. - Щастливка сте! Имате любима професия, чудесни деца и един от най-талантливите български режисьори за съпруг. Какво е за вас щастието? - Щастието е нещо много лично...То е като ензим, който носиш в себе си – чувстваш се щастлив и по този начин привличаш щастието към себе си.А това пък идва от способността да се изненадваш и да се радваш. И най-малките неща могат да те направят щастлив. Да, хубаво ми е, добре се чувствам. - Вие, подобно на Мая Новоселска сте от актрисите, максимално добре използвани от собствените им мъже- режисьори. Това привилегия ли е или отговорност? - Със Сашо ми е най-трудно да репетирам. Най-много се притеснявам. И в същото време изпитвам голямо удоволствие. Разбира се, че е отговорност. По-скоро е отговорност, отколкото привилегия. Може би отстрани изглежда различно. - Как бихте съпоставили театрална Русия с театрална България? - Има огромна разлика. В полза на Русия. Като тръгнем от факта, че там театрите са много повече, средствата, които се дават за тях са много повече...Уважението към хората, които работят в театъра – актьори и режисьори, е голямо. Не само от страна на публиката, но и от страна на държавата.Но това е 15-милионна Москва и там има200-300 театъра. За мен най-интересното в Москва, по което също се различаваме, е ъндърграунд живота. Театър се прави по апартаменти, по фабрики, по мазета...И той е много интересен, дори понякога повече от официалния театрален живот.Това ме изпълва с възхищение. Държавата също отпуска субсидии за такъв неформален, алтернативен театър. За заплащането – да не говорим. Разликата е огромна. Те работят вече и с продуценти, това допълнително се заплаща. Докато българският театър ми се струва, че е в криза. - А защо се говори, че салоните са пълни? Не е ли така наистина? - Аз съм малко объркана и не зная какво да мисля. Виждам, че има представления, които никак не ми харесват, със съмнителна художествена стойност и те също са пълни. Публиката също вика „Браво!”...Критериите се принизиха. За жалост, признавам това. - Камен Донев пълни салоните и Сашо Морфов – също ! Това не е ли хубаво!? - Това е чудесно и дай Боже така да продължава ! Но има спектакли, които са на ниво чалга концерти и пак салоните са пълни. Жалко е, че добрите режисьори са много малко. Нещо някъде е прекъснато. Мисля си понякога, че Леон Даниел нямаше достатъчно ученици. Той трябваше да научи много режисьори как се прави театър... А не му се даде тази възможност.После на Азарян му се забрани да преподава в НАТФИЗ. Значи има проблем, нещо не е както трябва. Няма добри учители. - Все пак има ли шанс за българския театър? - Сигурно, надявам се, иначе какво правим тук! - Как разделяте тези две любими пространства– театъра и семейството? - Ами не ги разделям, събрала съм ги много здраво! - А кои са вашите еталони за актьорско майсторство, може и да не са български? - Много са, но преди всичко Джулиета Мазина и режисьора в киното Федерико Фелини. Винаги има какво да научиш от него, дори и за н-ти път да го гледаш... - Какво е за вас театъра? - Една сбъдната мечта и едновременно с това мечта, която продължава.Театърът е по-добрия, по-интересния, по-красивия ни живот. Интервюто взе Лилия Динова