ИК УНИСКОРП  представя "Лабиринтът на водата"  - роман от автора на „Свещеният съюз" и „Папите и сексът" Ерик Фратини.   Книгата тръгва към своите читатели на 31 май.

Кое е по-силно – куршумът или словото? Куршумът пронизва тялото и го оставя безжизнено, а една-единствена дума може да убие човешката душа и да я обрече на доживотни мъки. Дали тайнственият лабиринт на водата ще отговори на този въпрос? Дали ще разкрие причините за кървави убийства от Хонконг през Женева, Осло, Ню Йорк до Тел Авив? Дали ще разбули загадките около ръкопис на арамейски, намерен в египетската пустиня, или защо на християнски надгробен камък от ХІІІ век надписът е на арабски?... Още много въпроси се лутат във водния лабиринт, а читателят иска да разбере дали неговата тайна е толкова важна, та да се съхрани на всяка цена.

Ерик Фратини е есеист, романист, журналист, сценарист и университетски преподавател. Работи като кореспондент в Близкия изток. Автор е на двайсет книги публицистика и романи. Неговите творби са публикувани в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Франция, Португалия, Италия, Румъния, Бразилия, Полша и Русия. Българските читатели го познават от произведенията му „Свещеният съюз" и „Папите и сексът".
„Лабиринтът на водата" е вторият му роман. В него авторът разбулва истината около личността на Юда и отвежда читателя в заплетените канали на Венеция.

* * *

Ако не ни бяха научили как да тълкуваме историята за страс¬тите Христови, бихме ли могли, основавайки се само на фактите, да кажем кой обича Иисус истински – завистливият Юда или страхливият Петър?
Греъм Грийн, "Краят на една любовна история", 1951 г.

Александрия, 68 г.

В бедна уединена колиба, в източната част на Александрия, едва-едва осветена от няколко кандила, лежеше старец, непод¬вижен и гаснещ на смъртния си одър. До него стоеше верни¬ят му ученик Елиезер – навремето богат търговец на платове от Юдея, който бе изоставил сделките, за да следва учителя си.
Участниците в трагедията, която се бе разиграла преди трийсет и пет години, вече не бяха между живите. Бяха изми¬нали малко повече от три десетилетия от разпването на Иисус Христос на Голгота; двайсет и четири години от самоубийството на имперския прокуратор Пилат Понтийски, заточен преди това в Галия от Калигула; двайсет – от времето, когато оглавяващият Върховния синедрион Каиафа намери смъртта си при странни обстоятелства.
Единайсет от дванайсетте апостоли, присъствали заедно с учителя си на Тайната вечеря в квартала "Сион", бяха застигна¬ти от подобна съдба. Точно преди една година Петър беше убит в Рим чрез увесване надолу с главата по нареждане на Нерон. Вартоломей бе тръгнал към Турция, но там бил одран жив от разбойници. Тома се разболя и умря в едно предградие в Ин¬дия. Матей, който живя дълго и разпространи посланието на своя Учител в Етиопия, Персия и Македония, почина в мир. Яков бе изтезаван от главния първосвещеник Анания и след това хвърлен от една скала в морето. Андрей, братът на Пе¬тър, беше разпнат в гръцкия град Патрас. Иаков бе намушкан смъртоносно с нож по заповед на Ирод Агрипа. Брата на Иа¬ков, Йоан, го хвърлиха във врящо олио по нареждане на Доми¬циан. Филип бе разпънат на кръст в Хиераполис по заповед на римския проконсул. Юда Тадей умря в Северна Персия. Симон Зилот загина като мъченик на брега на Черно море.
В паметта на стареца все още бе жив споменът за разго¬вора, който водиха с Учителя му преди вечерята за Пасха. Спомняше си ясно как, след като заловиха Учителя, Симон Кананит, отдавнашен член на движението на зилотите, се опита да Го убие по заповед на Петър. Старецът бе сигурен, че Петър бе действал така, че да не остане никой, който може да се усъмни в неговото водачество след смъртта на Учителя. Пе¬тър бе успял да убеди останалите ученици, че точно старецът, който сега лежеше на бедняшкия одър, Го е предал на свеще¬ниците от храма.
Умиращият имаше треска и ту идваше в съзнание, ту за¬почваше да бълнува. В моментите, когато беше на себе си, той се опитваше да си спомни думите на Симон Зилот, който бе споменал, че точно преди вечерята за Пасха е видял Петър да разговаря с началника на охраната Джонатан близо до храма. След залавянето на Учителя им в Гетсиманската градина съ¬битията се развиха толкова светкавично, че никой не се сети да повдигне отново въпроса и да попита Симон за странната среща между Петър и този Джонатан.
За стареца – единствения останал жив от тринайсетте, при¬съствали на онази вечеря – техният разговор се бе превърнал в една неизвестна, която щеше да го измъчва през целия му живот, чак до сетния му дъх, тук, в този мрачен и усамотен кът на Северен Египет.