×

Warning

JUser: :_load: Unable to load user with ID: 277

Десетият фестивал «Борис Христов» се открива с проект на формация „Юлангело”

Десетият фестивал «Борис Христов», организиран от Музея «Борис Христов» се открива на 18 май, когато се навършват 100 години от рождението на великия оперен артист. От 17.30 часа ще бъде представена специалната програма - изследователски и изпълнителски проект на формация „Юлангело" - под заглавие „Борис Христов - посланик на българската песен". Концертът е със специалното участие на Пламен Бейков – ученик от последния клас на Маестрото. Чрез музика и слово ще бъдат осветлени не толкова популярни факти от творческите пристрастия и стремления на Борис Христов и на неговия род. Концертът е в софийския дом на Борис Христов на ул. Цар Самуил 43, където някога са се изнасясяли концерти и представления на музиканти и театрали - любители от квартала, а къщата е била средище за изкуство - така, както Музеят „Борис Христов" днес се стреми да обединява таланти и майстори под покрива на този дом.
По традиция входът за този първи концерт на фестивала е с живо цвете за Градината на Борис Христов, която е в двора на Музея.

Музикалната програма на формация „Юлангело" по случай отбелязването на 100-годишнината от рождението на големия български бас e вдъхновена от гостуването им в Рим в края на 2013 г. в някогашния дом на Българската академия за изкуство и култура, създадена от Борис Христов – сега Български културен институт. Емоционалното посрещане накара музикантите да изследват отново семейната история на великия бас, за да разберат в дълбочина любовта на Борис Христов към българските народни песени и православните песнопения. Ученикът му Пламен Бейков отбелязва, че Борис Христов е имал една мечта, която за съжаление не успява да осъществи - да популяризира българската песен и да я представи на света. Той сам ще се нарече "посланик на българската песен" и през 50-те години на XX век ще изпее и запише любими български песни, чиито записи днес са почти забравени, поради дисидентските послания и отчаянието, които носят. Част от тях са творби на неизвестния днес българския композитор Иля Болгар.

В процеса на проучване на миналото на Борис Христов, формация „Юлангело" попадна на изключително интересна и непозната за широката общественост информация за бащата на Борис Христов – българският просветен и революционен деец Кирил Христов Совичанов, който пръв вдъхва любов на големия певец към българското народно и църковно пеене.

Година преди смъртта си, през 1960 г., Кирил Совичанов изпява над 300 български песни пред акад. Николай Кауфман. Част от тях Николай Кауфман включва по-късно в сборниците си с български песни. Благодарение на тази събираческа работа на адак. Николай Кауфман, със съдействието на Института за изследване на изкуствата при БАН (специално на Райна Михайлова и Невена Казакова), формация „Юлангело" направи селекция от песни за настоящата концертна програма, а маестро Йосиф Герджиков ги обработи за мъжки хор.
Акцент в програмата ще бъде народната песен „Легенда за страшния канъ Крумъ", която Борис Христов изпълнява пред Цар Борис III на Богоявление 1942 г. Силно впечатлен, Царят го изпраща да „усъвършенства пение" в Италия с държавна стипенция. В програмата са включени и православни песнопения.

Бащата на Борис Христов
Кирил Христов Совичанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец. Той е роден на 1 април 1878 г. в Битоля, в семейството на Христо Совичанин – Псалта, първият псалт в българската църква в Битоля и касиер на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Кирил Совичанов завършва Битолската прогимназия, където е съученик със Симеон Радев. После семейството му се мести в гр. Кюстендил, където през 1896 г. завършва педагогическото училище. От 1896 до 1900 г. е учител в Дедеагач и там става член на околийския революционен комитет на ВМОРО. През 1903 г. завършва педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и след това специализира френска литература в Лион. Работи като учител в Пловдив, София и други градове. Главен редактор е на списанието на българите в Македония „Илюстрация Илинден" и председател на Илинденската организация. Умира през 1961 г. в София.

 

Станете почитател на Класа