Два много силни спектакъла шестват в момента по софийските сцени. Премиерата в Театър «Българска армия», «Откраднати разкази» от съвременния американски драматург Доналд Маргулис, е обявена като юбилеен спектакъл, посветен на творчеството на доайена на театралната режисура у нас проф. Красимир Спасов и на «грандамата» на ТБА - актрисата Меглена Караламбова, за техни кръгли годишнини. «Самотният Запад» от много нашумелия ирландски драматург Мартин Макдона на сцената на Театър 199 «Валентин Стойчев» пък заслужи три номинации за предстоящите награди «Аскеер 2014».Далеч не всеки ден можем да гледаме издържано във всяко едно отношение (режисура, актьорска игра, характерни за времето сценография и костюми) пред-ставление, като «ОТКРАДНАТИ РАЗКАЗИ». Разбира се, на първо място е много сериозната драматургическа основа на камерната пиеса. Неслучайно Доналд Маргулис е признат за един от най-успешните автори в САЩ, носител на наградата «Пулицър», както и на два приза «ОуБи» (OB съкратено от Off Broadway – „извън Бродуей"). Тази пиеса е истинска находка за родната ни сцена. „Отлежавала" цели 9-10 години при нейния „откривател", прекрасния преводач Харалампи Аничкин и неведнъж предлагана от него на различни театри, тя щяла може би изобщо да си остане „в архив". Проф. Красимир Спасов (той е и виден театрален педагог) обаче попитал Аничкин за нещо специално за юбилейния повод и така тя видяла бял свят.
«Откраднати разкази» е наистина затрогващ разказ за живота и творчеството на две жени, на две писателки – отдавна утвърдената авторка и университетски преподавател Рут Стайнър (в ролята Меглена Караламбова) и начеващата в литературата и доскорошна студентка Лиса Морисън (Кристияна Ценкова, гост). Драматург и режисьор умело преплитат двете сюжетни линии: професионално-творческата и чисто човешката – отношенията между две жени с голяма разлика във възрастта. В интензивния и изключително умен диалог между двете се повдигат много важни въпроси за природата на писането и таланта, за свободата на твореца и същевременно за етичните граници на творческото любопитство и «ровене» и др. От сцената особено от устата на проф. Стайнър идва цяла канонада от интересни мисли и оригинални фрази: «Писането не може да се научи. Талантът е вродено качество, не може да се научи талант.», «Многотията в писането е излишна. Малкото в случая значи много.», «Какво е изкуството, освен предизвикване на истината», «Клюката е нашата нова постмодерна литература» и др.
Чисто човешката сюжетна линия пък хронологично проследява отношенията между двете жени през период от шест години – от 1990 до 1996 г. : нелекия процес на постепенно сближаване между професорката и студентката (впоследствие неин личен асистент), доверието и топлотата между тях, кризата в техните отношения и раздя-лата. Криза и раздяла, след като младата Лиса претворява в свой роман – бестселър, живота на Рут и споделените от застаряващата писателка интимности. «Ти си откраднала моя живот, ти си превзела моя живот !» гневно негодува тя.
«Един живот се превръща в творба и как творбата обръща живота на двете. Режисьорската ми концепция бе изпълнена – изтъкна проф. Красимир Спасов. – Въпросът за отношенията между поколенията е също залегнал в драматургията на «Откраднати разкази». В процеса на репетиции обаче заедно с актрисите решихме да му придадем повече драматизъм, по-остро звучене. Та този въпрос стои с голяма сила в България и заслужаваше още по-голямо внимание.»
Великолепна е актьорската игра и на двете. Меглена Караламбова отдавна е спечелила сърцата и умовете на приятелите на театъра със сценичното си обаяние и висок професионализъм. Ролята обаче на проф. Рут Стайнър като че ли е писана от 59-годишния драматург Доналд Маргулис специално за нея. Така дълбоко тя е проникнала в душевността на своята героиня. Високоинтелигентна и самоуверена, свикнала и дори обичаща своята самота, сдържана и дори хладна, Рут на М. Караламбова същевременно жадува за човешка близост и е дълбоко ранима. Изключително приятната изненада в «Откраднати разкази» е представянето на младата, наскоро завършила НАТФИЗ в класа на доц. Ивайло Христов, Кристияна Ценкова. Тя много умело изгражда образа на Лиса в развитие – от леко наивната девойка, екзалтирана от присъствието си до именитата писателка и почти боготворяща своята преподавателка, през все по-уверената лична асистентка на проф. Стайнър, до младата авторка, издала вече своите първи успешни творби, натрупала самочувствие, стигащо дори до самонадеяност. Кр. Ценкова определено притежава много добри актьорски качества и според мен заслужава скоро да намери място в екипа на някой столичен театър.
Премиерата на «Откраднати разкази» бе премиера и на новата камерна зала и сцена «МИРАКЪЛ» във Военния театър. Една мечта на неговия силен и способен състав е вече реалност. Реалност, благодарение на колективния творчески труд на именити архитекти, дизайнери, режисьори, сценографи, художници и скулптори върху така красивия проект на проф. арх. Бойко Кадинов. Малката „бутикова" зала в мансардата на петия етаж на ул. „Раковски" № 98 е иначе многофункционална и истинско бижу. Друг е въпросът, дали това „чудо" трябваше да бъде наречено с ...чуждицата „миракъл", но това е друга тема.
****** ***** ***** *****
Не само не случайно, но абсолютно заслужено, постановката на „САМОТНИЯТ ЗАПАД" на една друга камерна, но отдавна утвърдена и високопрестижна сцена – Театър 199 „Валентин Стойчев", е номинирана тази година за три статуетки „Аскеер". За водеща мъжка роля журито се спря върху играта на Ивайло Христов и Малин Кръстев, а като венец едно от трите му предложения за най-добро представ-ление е именно този спектакъл с режисьор Владимир Люцканов.
Авторът на „Самотният Запад", скандалният, все още едва 41-годишен, но вече световноизвестен ирландски драматург Мартин Макдона се радва на голяма популярност и у нас. В един период само в София го играеха вече в пет театъра. Нека припомним също, че нестандартният ирландец – признат майстор на черния хумор, още само на 27 години, става първия автор след Шекспир с четири пиеси, играещи се едновременно в Лондонския Уест Енд.
Трагикомедията „Самотният Запад" бе вече поставяна на софийска сцена – в Модерния театър под режисурата на известния наш сценарист и филмов режисьор Людмил Тодоров, с участието на Асен Блатечки, Иван Радоев и др. „Живата връзка" между двете версии на пиесата е един от големите любимци на родната ни сцена Ивайло Христов, който бе директор (художествен ръководител) на кратко просъществувалия за съжаление Модерен театър, а сега изпълнява главна роля в спектакъла в 199.
Веднага трябва да кажем, че сравнението между двете постановки на „Самотният Запад" е несъмнено в полза на тази на Владимир Люцканов. Любим жанр на отрупания вече с доста награди Мартин Макдона е трагикомедията. Не прави изключение и «Самотният Запад». На фона на серията от убийства и самоубийства (за тях само се споменава в пиесата) в мрачното и «скапано» (по думите на героите) ирландско градче двамата братя Конър се надпреварват кой какъв «гадничък номер» да скрои на другия и кой кого пръв да «прецака». Това «състезание» добива обаче опасни размери. Местният отец Уелш (в ролята Николай Луканов) всячески се опитва да ги помири като братя. Това свое желание той им оставя и като завет в предсмърт-ното си писмо, преди да се самоубие, без дори да е разбрал, че щуравата местна девойка Гърлийн (Мила Люцканова) го обича.
Атмосферата при Макдона е винаги наситена с драматизъм, абсурдни ситуации и дори психопатия „а ла Куентин Тарантино", който впрочем е и един от духовните учители на скандалния ирландец. В «Самотният Запад" той обаче е поръсил доста по-обилна доза хумор, макар и черен, отколкото в тягостния „Пухеният" или дори в „Ръкомахане в Спокан". Заслугата на режисьора Владимир Люцканов според мен е именно в това, че е акцентирал върху хумористичната страна. Разбира се, той разполага и с двама чудесни актьори, притежаващи и ярък комедиен талант в лицето на Ивайло Христов и Малин Кръстев. Затова и когато братята Конър след погребението на отец Уелш най-сетне сядат на една маса, стиснатият Валийн ( Малин Кръстев) изважда своя бутилка уиски и започват да си изповядват „гадничките номера", които са си погаждали и други свои прегрешения, публиката в препълнената зала на Театър 199 се залива от смях.
Особено блести Ивайло Христов. Всеки негов жест, всяка мимика, всяка интонация, дори ококорване на очи , всичко в него играе. Актьор като него далеч не се ражда всеки ден. Дано по-често го виждаме на сцената и като актьор, защото напоследък Ивайло се изявява повече като режисьор ! Впрочем участници в една негова постановка също в Театър 199 – „Заешка дупка" са номинирани за „Аскеер 2014" в категориите „изгряваща звезда" (Елена Телбис) и „поддържаща мъжка роля" (Валери Йорданов). Що се отнася до номинациите на двама актьори Ивайло Христов и Малин Кръстев от една и съща пиеса („Самотният Запад") за водеща мъжка роля, то този рядък факт в летописа на „Аскеерите" говори сам за себе си.
Да им пожелаем успех, който и двамата заслужават!
