Ивайло Харалампиев, Мадрид
Родният град на Сервантес Алкала де Енарес, на тридесет километра от Мадрид, представи своята Страстна седмица като новата си голяма атракция. Традициите са запазени още от средата на XVI век, когато Алкала дори още не е град. Единадесет братства с над пет хиляди членове организират религиозните процесии. В тях фигурите на Христос и Дева Мария, поставени върху пищно украсени платформи, преминават бавно през града, а по протежение на маршрута се стичат близо сто хиляди местни жители и туристи. Декорите са почти същите както и преди петстотин години. Именно аристократичната барокова и ренесансова архитектура превръщат Великден в специално изживяване. Някои от шествията преминават в пълна тишина и са осветявани единствено от свещи, тъй като уличното осветление нарочно се загасява. Други са озвучавани от създадени от местните хора любителски оркестри. След години репетиции някои вече са на почти професионално ниво и дори са канени да свирят на други събития. Т.нар „Просесионес" преминават покрай десетки църкви, върху чиито камбанарии целогодишно живеят щъркели, малки дворци, манастири и площади, които пазят хилядолетни легенди.
Именно в Алкала де Енарес неизвестният тогава Христофор Колумб се среща за първи път с кралица Исабел Католическа в опитите си да я убеди да подкрепи и финансира неговата луда идея да прекоси Атлантика и да стигне до Новия свят. Тук са родени също Каталина Арагонска, която се превръща в кралица на Англия, както и германският император Фердинанд Първи Хабсбургски.
Алкала се слави и като първия град в света, замислен специално за университет от кардинал Сиснерос. Така се ражда престижният университет „Комплутенсе". Алкала става пример за Civitas Dei или Града на Господ, перфектния град който испанските мисионери пренасят на много места по света, най-вече в Латинска Америка. Редица университети в Европа са следвали примера на Алкала де Енарес. Кардинал Сиснерос, подкрепян от католическите крале, създава Многоезичната библия, както и първата граматика на испанския език. През 1998г. ЮНЕСКО оценява приноса на Алкала де Енарес за интелектуалното развитие на човечеството и най-вече на езиците и го включва в своя списък със световно наследство след конкуренция с повече от четиридесет кандидати.
Въпреки че тук са живели велики артисти, аристократи и духовници, най-известният местен жител си остава Мигел де Сервантес. По време на великнеднските тържества ресторантите и баровете предлагат дори ястия споменавани в творбите му, сред които чеснова супа, „мигас" /натрошен на трохи хляб с колбас или пържени яйца/. Иначе местната кулинарна емблема са захаросаните бадеми. Най-тачени са тези, които се приготвят в манастира на монахините клариси, действащ още от 1670г. Според традицията никой не може да зърне монахините, затова купувачите оставят парите във въртящ се дървен турникет, откъдето получават кутията с бадеми.
На 23 април всяка година в Алкала де Енарес се връчва и наградата „Сервантес", най-пресгижното отличие в испаноезичния свят.