Изоставена на морските стихии и бури, късноантичната крепост "Кария" потъва в морето. Мерки за съхранението ѝ не се взимат, въпреки нейната археологическа стойност, предаде БГНЕС.

На информационните табели край крепостта изобилства от информация за решилите да посетят района.

Късноантичната "Кария" и ранновизантийската крепост "Карея" ("Кареас") се намира на 6 км източно по права линия от центъра на Шабла и обхваща нос Шабла.

Възникнала към края на 5 и началото на 6 в. пр. Хр. и е просъществувала до към края на 6 век. Пристанището на града е било направено изкуствено чрез издигнати каменни насипи – вълноломи от север, изток и юг, които са оформили басейн с дължина 280 метра и ширина 120 крачки, според описанието на К. Шкорпил.

Стената на крепостта е издигната през късната античност. Укрепителни съоръжения били издигнати на носа, който тогава се е издавал по-навътре в морето и затварял тогава от югозапад закрития пристанищен басейн.

Според бележките на археолога Карел Шкорпил, укреплението имало четириъгълен план с размери 67 на 40 крачки. Зидът на крепостта е бил изграден от ломени камъни, споени с бял хоросан, и е бил широк 1,65 метра. В северния и южния ъгъл на западната стена е имало по една квадратна кула.

Според археологическите останки, укреплението има схема на класически квадрибургум и може да се класифицира като малък кастел с четириъгълни ъглови кули, които се издават ненапълно пред стените.

Укреплението е издигнато най-рано през първата половина на 4 век. Стандартите на квадрибургите предполагат приблизително квадратна реконструкция на неговия план с размери 60 на 60 метра.

Крепостта е изпълнявала военно-полицейски функции, изразяващи се в охрана на пристанището, наблюдение и контрол на сухопътния и морския трафик в района, събиране на разузнавателни данни, контрол на търговията и осъществяване на имперската данъчна и митническа политика.

Укреплението е приело името на селището, в чертите на което е било издигнато. От намерените материали, се предполага, че е разрушено при хунските нашествия през втората четвърт на 5 век, както и селището Кария.

Към началото на XX в. източната му половина вече била напълно унищожена поради пропадането на морския бряг. Руините на крепостта били използвани за построяването на Шабленския фар.