На 31 март най-безстрашната и изобретателна детска авторка се завръща с новите приключения на Хълцук Кръвожадни Херингски Трети!

„Как да избегнеш драконово проклятие" (превод: Мария Донева, стр. 244, цена: 10 лв.) отново ще срещне малките авантюристи с прочутия викингски герой! В битката със саблезъбите дракони тук се включва чудовищният Храчко Оригвалски и неговите ученици - грозни млади главорези, които крещят неистово, възбудено и безумно като учителя си. Всъщност Хълцук е героят на този разказ, въпреки че никога нямаше да го разберете по външния му вид, защото е дребен, с рижава коса и съвсем, съвсем обикновен. Рибоног пък е най-добрият приятел на Хълцук - само кожа и кости, като бобена шушулка, измъчвана от астма, сополи и кривогледство.

Родена в Лондон през 1966 г., Кресида Коуел нашумя с оригиналната поредица за Хълцук, издаваща любовта й към щурата детска литература. Писателката е завършила английски език в Оксфорд, а въображението си захранва на един пуст остров край западните брегове на Шотландия, където създава и илюстрира своите истории, лови риба за прехрана и... сънува Норбърт Откачалски. „Как да избегнеш драконово проклятие" е четвърто поред заглавие от серията на Кресида, но не мислете, че е задължително да прочетете книжките за Хълцук в тяхната последователност!

• Почти изпаднал в транс, със зинала уста, Хълцук наблюдаваше яростния налудничав полет на приятеля си надолу по планинския скат.
• — АХ ВИЕ, ОТВРАТИТЕЛНИ ВОНЯЩИ РИБОЦИ — пищеше безумно Рибоног. — СЪРЦЕРАЗДИРАТЕЛНИ КЪСОВЕ ПЛАНКТОН! НАЛИ ВИ ВИЖДАМ — ЦИВРИТЕ КАТО БЕБЕТА, ЩОМ СЕ НАЛАГА ДА СЕ БИЕТЕ С ИСТИНСКИ ВИКИНГ!
• Саблезъбият дракон преследвач Едноок гледаше Рибоног със страхопочитание.
• — Като че ли подцених приятеля ти — с уважение измърмори той. — Взех го за слаба работа, а трябва да призная, че е СМЕЛ... наистина самоубийствено смел, но все пак смел...
• Истериците бяха безумно удивени от факта, че най-неочаквано са нападнати от един-единствен, непораснал още, малолетен член на друго племе, и то до такава степен, че за миг застинаха с увиснали ченета и с ръце във въздуха, докато поднасяха парчетата еленско месо към устите си.
• Рибоног се носеше право към истериците и яростно размаха шпага, щом стигна до тях, но, разбира се, не уцели никого и продължи полета си през горящия огън надолу по склона. За миг кожите му пламнаха, ала вятърът бързо ги загаси.
• Истериците останаха още миг неподвижни от удивление, като наблюдаваха дребната фигура, препускаща с писъци надолу по планината. После се спогледаха и нямаше нужда да видиш лицата им, за да се увериш, че бяха навъсени, сякаш казваха: „Хайде да го убием още сега“. Те бавно и делово стегнаха ските си, вдигнаха лъковете на мощните си космати рамене и се спуснаха след него.
• — Ох, в името на жизнеутвърждаващите бутове на лъчезарната Балдур — паникьоса се Хълцук, като последва Рибоног надолу по склона, — те наистина се готвят да го убият! Какво да правя сега?
• — Да правиш ли? — попита Едноок, който вървеше до Хълцук с големи леки крачки. — Нищо не можеш да направиш... приятелят ти все едно ще умре... той е, както биха го нарекли саблезъбите, „жив труп“... или в случая „труп на ски“. Нищо не можеш да направиш, а ако продължиш в същата посока, ТИ също ще умреш...
• Изглежда, драконът беше прав. Хълцук полагаше всички усилия да настигне истериците. Защото истериците бяха огромни същества и изключително силни скиори. Самият Рибоног се спускаше с голяма скорост, защото не правеше ЗАВОИ, изгубил всякакъв контрол, и беше чудно как още не беше паднал. Хълцук го виждаше как от време на време обръща глава ту наляво, ту надясно, за да подвиква през рамо и обсипва драконите с обиди.
• Истериците напредваха бързо и един голям звяр с огромна двуглава брадва в черно и златисто зареди стрела на лъка си, готов за стрелба.
• Хълцук внезапно спря и изпод ските му се образува ветрило от изстърган скреж, който се разпръсна наоколо. Той също постави стрела на лъка си.
• — Кълна се в рогата и мустаците си! — изпищя Беззъбчо. — Той се готви да напрррави нещо! Не го прррави, Хълцук! Недей!
•   
• Хълцук внимателно се прицели и пусна стрелата, която прониза въздуха и се заби в дупето на големия звяр с брадвата в мига, когато онзи се канеше да уцели Рибоног. Това бе първият успешен удар на Хълцук за цялата сутрин.
• — Добро попадение! — гръмогласно се засмя Едноок, развеселен до дън душа.
• Големият звяр с брадвата изръмжа и лудо замаха с ръце във въздуха. Той пусна стрелата си, която имаше огромния късмет да се извие в дъга... и да се забие право в задника на истерика, спускащ се точно пред него.
• — Много добре... — задъха се от удоволствие Едноок. — Ощипи ме... днес може би е празничният ми ден...
• Тогава другият истерик изпищя от болка и подскочи напред, като направи пълно салтомортале, повлече със себе си истерика, който се движеше пред него, той пък се хързулна по гръб право в краката на последните трима истерици, преобърна ги и ги попиля, така че всичките ШЕСТИМА истерици се търкулнаха като една топка — снежна и гневна.
• — Добре, добре — измърмори Хълцук. — А сега нека и шестимата тръгнат след мен и да оставят Рибоног на мира.
• — Мисля, че така и ще направят! — викна Едноок и се разсмя до сълзи. — О, наистина мисля, че ще го направят...
• — ХЕЙ, НАСАМ! — извика Хълцук, като се увери, че те бяха видели кой е виновникът за злополучното им падане, а после, за да затвърди убеждението им: — ЗНАЧИ, НЕ СЕ БОИТЕ, ЧЕ ЩЕ ВИ УЦЕЛЯТ, ВИЕ... ГЪРЧАВИ ГЛАВОРЕЗИ, БОКЛУЦИ ТАКИВА!
• — Виж какво напрррави! — изскимтя Беззъбчо. — Истериците ще обббезззумеят!
• Истериците наистина обезумяха, целите пламнаха от ярост, а Хълцук се спусна надолу по планинския скат като същинска малка светкавица.
• — Изпреварихме ги — задъхано изрече Хълцук, докато се носеше на ските си по-бързо от всеки друг път.
• — Но това няма да е достатъчно — злорадстваше Едноок с наслада. — Трябва да преминеш и другата половина на планината, а тогава те ще те настигнат.
• И наистина, много скоро след това Хълцук дочу истериците, които го следваха по петите.
• Петима от истериците нададоха истеричния вой, подобно на глутница обезумели виещи вълци, а шестият, онзи с брадвата, подвикваше лични обиди.
• — Как СМЕЕШ да обиждаш МОИТЕ царствени бутове, ти, хулиганино убиец, ти, мръсен дребосък! Ние, истериците, сме най-добрите ловци в целия свят и когато те настигна, ще те накълцам с брадвата си и ще те хвърля за храна на Смъртозъб, ще те надупча целия със стрели и ще те направя на решето! — крещеше истерикът с брадвата.
• — Очарователно! — захили се Едноок. — Склонни към отмъщение, говоря за истериците, нали?
• Хълцук тръгна право към гората с мисълта, че там ще им е по-трудно да го улучат. Да се придвижваш на ски през силно гориста местност е опасна и трудна работа и първото правило, което трябва да спазваш при нормални обстоятелства, е да се движиш БАВНО.
• Но обстоятелствата не бяха нормални и Хълцук с писък се носеше през гората, като лудо се извиваше и вземаше завоите с далеч по-голяма скоростот безопасната.
• — Бббъди внимателен! — предупреждаваше гоБеззъбчо в стремежа си да му помогне. — Изззбягвайдърветата!
• — О, благодаря ти, Беззъбчо — задъхано и със сарказъмотвърна Хълцук, докато стремглаво завивашеналяво и надясно, — дори не ми е хрумвало подобно нещо...
• Рефлексите на драконите са по-бързи от тезина хората и нито на Едноок, нито на Беззъбчо имбеше трудно да го следват. Но и истериците бяхадобри в пързалянето. Хълцук дочу трясък, когатоедин от тях не взе завоя навреме и се разби вдървото пред себе си.
• Ала оставаха още петима, които напредвахаслед него, и по звука на техния ужасяващ истериченвой, който се приближаваше с всяка изминаласекунда...
• — Не можеш да избягаш! — изкрещя големиятзвяр с брадвата. — Когато те хвана, ще те разкъсвампарченце по парченце и ще използвам реброто тиза клечка за зъби!
• Междувременно долу в дълбокото дефилеХрачко се бе събудил от дрямката си и десетима отучениците му се бяха върнали от лов. Храчко бе впрегнал петима саблезъби преследвачи в шейната и чакаше Хълцук и Рибоног да се върнат.
• — Улучих деветдесет снегоядни птици — похвали се Бързофрас на удивения Шишо Шопарски.
• — Това е НИЩО — тържествуваше Сополак. — Аз улучих двеста и четири... на, пукнете се от яд, лесно е като да уцелиш рибки във варел. Дори Хълцук Безполезни и смешният му приятел Рибоног трябва да са убили някоя и друга птичка, не може да са ЧАК ТОЛКОВА чувствителни.
• — КАКВО СТАНА С ТЕЗИ ДЪРВЕНЯЦИ? — изръмжа Храчко, който започна да се тревожи.
• Защото Хълцук беше син на Вожда Стоик Грамадански, о, треперете, щом чуете името му, ох, ох, ох, а Стоик имаше отвратителен характер и нямаше да е много доволен, ако нещо се случи с единствения му син.
• — Може снегоядните птички да са им устроили засада? — присмя се Сополак.
• Чу се вик откъм клисурата и изпод снега се появи като пронизала ледника ракета самият Рибоног, размахващ ръце във всички посоки като перки на вятърна мелница. Рибоног се движеше с такава бясна скорост, че бе невъзможно да се спре. Той профуча покрай шейната, покрай зиналия Храчко и момчетата и продължи още петдесетина метра, преди най-после да спре и да се сгромоляса на леда.