Платната от големи майстори на четката представят толкова добре действителността, че могат да осведомят учените за атмосферното замърсяване в миналото въз основа на анализ на цветовете в пейзажите, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
"Не съм рисувал това, за да бъде разбрано, а за да покажа какво напомня подобна гледка", казвал британският художник Уилям Търнър (1775 - 1851).
Нарисуваните от него слънчеви залези в червеникави тонове свидетелстват за наличие на пепел и газове от големи вулканични изригвания, уверяват гръцки и германски учени.
Те изследвали отблизо стотици картини, нарисувани през последните 5 века. Търнър и други европейски художници вероятно са били свидетели отдалеч на най-смъртоносното изригване на вулкан в историята на човечеството - на Тамбора в Индонезия през април 1815 г., без да си дават сметка за това.
Природното бедствие причинило директно смъртта на около 10 хил. души, а се смята, че други десетки хиляди са загинали в резултат на последствията от него върху климата.
Количеството пепел, изхвърлено от Тамбора на височина над 40 км в горните слоеве на атмосферата, било толкова голямо, че обиколило няколко пъти планетата.
Този "воал" навремето е предизвикал впечатляващи слънчеви залези в червеникави и оранжеви тонове като обезсмъртения от Търнър в картината му "Дидона строи Картаген", която е изложена в Британската национална галерия в Лондон.
Въпросният "воал" обаче допринесъл също 1816 г. да е без лято и да е белязана от общо понижаване на температурите с 0,5 - 1 градуса Целзий в северното полукълбо, както и от по-малки реколти.
Същото се отнася и за изригването на вулкана Кракатау в Индонезия през 1883 г.
Това се забелязва в пейзажите, нарисувани от Едгар Дега през следващите две години. Именно наличие на пепел, вулканични газове и замърсители във въздуха е търсил екипът на Христос Зерефос от Атинската академия, докато изследвал пейзажи от големи майстори на четката.
Представянето на слънчеви залези върху платно е свързано с начина, по който мозъкът възприема зеления и червения цвят, които включват важна информация за околната среда, поясни Зерефос.
Частиците във въздуха отразяват част от слънчевите лъчи, променяйки нюансите във видимия от човешкото око светлинен спектър. По този начин се променят и цветовите нюанси върху платното.
Зерефос и колегите му изследвали стотици слънчеви залези, които са нарисувани между 1500 г. и 2000 г. и свидетелстват за около 50 големи вулканични изригвания в света.
Установихме, че връзката между пропорцията на зеления и червения цвят в нарисуваните от големи майстори на четката слънчеви залези съответства на количеството аерозоли, изхвърлени във въздуха в резултат на вулканично изригване, независимо какъв е стилът на художника, отбелязаха учените.
Наблюденията съвпадат с извършените на мястото на вулканичните изригвания и с анализа на слоевете лед по време на тези природни бедствия. Резултатите от изследването са публикувани в Atmospheric Chemistry and Physics.
