Днес в музея на Националния археологически институт при БАН ще бъде открита изложбата „Българска археология 2013". 14 февуари е Денят на българския археолог.

Тази година съорганизатори на събитието са 11 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове.

Изложбата ще продължи до 30 март.

За седми път гилдията ще празнува заедно, откривайки традиционната си годишна изложба "Българска археология". На партерния етаж на музея са събрани част от най-интересните находки, разкрити от различни експедиции в страната през 2013 г. Представените обекти са 17 и илюстрират историята по нашите земи от праисторията до Средновековието.

Още с влизането в залата погледът веднага грабва витрината на пра- и протоисторическия обреден комплекс в местността Хауза край Капитан Андреево, проучвана близо четири месеца от експедицията на проф. Васил Николов, преди оттам да мине магистрала "Марица". Изящни съдове с глава на Богинята майка, женска фигура върху бик... около 350 са находките, датирани към периода 5200 г. пр.Хр. - Х в. сл.Хр. Разкритият културен пласт е с 60 см дебелина.

Кремъчни оръдия на труда и множество елементи за бижута от раковини откриваме във витрината, представяща находките от къснопалеолитните пещерни обиталища в Белоградчишкия карст (ранните фази на култура Козарника - 39 000-19 000 г. пр.Хр.). Там експедицията на Николай Сираков тази година се натъква на останките от цяла работилница за украшения - едни от най-ранните на Балканите.

Уникални керамични фигури от VI хил. пр.Хр. и множество тежести за рибарски мрежи от IV хил. пр.Хр. илюстрират тазгодишните разкопки при Нова Надежда, Хасковско, ръководени от Крум Бъчваров. А от проучването на селищната могила "Юнаците" виждаме красиви дамски огърлици и гривни (V хил. пр.Хр.) от средиземноморската мида Спондилус.

Екипът на Петя Георгиева пък работи на т.нар. Козарева могила, където попада на две вкопани сгради от късния енеолит, както и на 11 гроба от енеолита и елинистическата епоха, в един от които е намерена монета на келтския владетел Кавар (200-219 г. пр.Хр.). Сред любопитните находки там е и костният корубест идол от V хил. пр.Хр.

Сгъваем войнишки стол, златни обеци, керамичен балсамарий... това са малка част от находките от I-II век в римския плосък некропол край село Дебелт, Бургаско, проучван тази година от Красимира Костова и Иво Чалаков. В съседна витрина ще видите и експонати от една от най-ранните златодобивни мини в Ада тепе, Кромовградско. Експедицията на Христо Попов и Красимир Ников представя керамични съдове с изящна инкрустирарана украса от II хил. пр.Хр.

В изложбата участват общо 11 музея от цялата страна. Много от проучваните обекти (напр. крепостта Урвич, Плиска: Дворцовият център-изток и Преславската патриаршия) са представени само с постери. Информацията обаче е предостатъчна, за да представи богатството на изминалото археологическо лято.

Експозиция от снимки ще има в Регионален исторически музей - Благоевград. Фотосите са направени през 2013 година по време на археологически разкопки.
Върху 6 постера ще се покажат най-важните моменти от археологическите разкопки, както и основна информация относно финансирането на обектите, научните екипи, водещите институции и резултатите от проучванията.

В 5 витрини са представени и най-интересните предмети, открити по време на проучванията. Изложени са култова пластика и накити, намерени в селището в м. Масовец край с. Илинденци. Могат да се видят още прешлени за вретено и накити от късната бронзова епоха, както и характерни фрагменти керамика, намерени в м. Бресто край с. Баня. Представен е и обектът в м. Вельов ергек - там са намерени глинена купа и фрагменти керамика. От античния и късноантичен град Никополис ад Нестум ще се експонират монети, бронзов кръст и елементи от кандило. Ще се представят също и най-новите открития на Самуиловата крепост.

Археологията е едно от малкото неща, с които България все още може да се похвали. Първо, защото археолозите ни са на ниво, второ, защото не всичко още е унищожено, казва директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН доц. Людмил Вагалински.

В интервю за в. "Дума" доц. Вагалински обяснява: Преди повече от 45 години нашите предшественици по време на отчетите, които всяка година правим задължително по закон, решават да си определят един ден за празник. Идеята идва отдолу, "от низините". И понеже е Трифон Зарезан, има веселие, пък и с бога Дионис го свързват този ден, решават да бъде 14 февруари. Това се налага като много устойчива традиция, празникът е официализиран. В цялата страна колегите го отбелязват на този ден. Опит да уважим себе си.

2013-а е общо взето успешна година за нас, казва още доц. Людмил Вагалински. - Издадени бяха 300 разрешения за теренна археологическа работа. Редовните проучвания са 159 - малко повече от спасителните при строителство на инфраструктура, които са 142. Т.е. малко доминират редовните проучвания и това говори добре за държавата, защото редовните проучвания означават, че има планираност в работата ни, решават се научни, а и туристически проблеми. Второ, ако говорим за резултатите на самия терен, бих споменал, че в праисторията продължават интересните проучвания на солодобивния праисторически център в Провадия, там Васил Николов ги ръководи. Интересна селищна могила проучи екип на Крум Бъчваров край с. Нова надежда в Хасковско, в пещерата Козарника в Белоградчишко екипът продължава да работи, откриха интересни накити от охлюви.