Красимира Василева Комедията на Гогол “Женитба”, постановка на младия режисьор Гаро Ашикян, прави силно впечатление на сцената на драматичния театър в Пазарджик. Творбата провокира с интересната съвременна, но и вярна на автора концепция и с актьорските постижения на трупата. Сценографията на Милена Пантелеева поставя актьорите на оголена сцена в камерна зала с няколко стола и пана с цветна щампа. Така остават на преден план актьорите, като костюмите им са своеобразна визитна картичка на героите. Изключително сполучлива е интродукцията на спектакъла, в която Добрин Досев /Подкальосин/в размъкнато домашно облекло мърмори относно проблема си с женитбата и ни въвежда неусетно в спектакъла. А вътре като в калейдоскоп се завъртат Агафя Тихоновна /Мира Янева/,облечена в дискретно сиво, в мъгливи воали, лишени от индивидуалност, Арина Пантелеймоновна /Марчела Христова/, доста войнствено настроена и упорстваща в защитата на кандидатурата на търговеца, Фьокла Ивановна /Людмила Митева/, в буквалния смисъл на думата много разтропана и най-вече крещяща особа. Добрин Досев, с балтон и шапка и безволево, нелепо отпуснати ръчища отпред, създава запомнящ се и крайно сполучлив образ на главния герой, подбутван от резоньора Кочкарьов /Георги Керменски/, който излиза вън от кожата си само и само да успее да го ожени. Невероятен е Тодор Кайков в ролята на Анучкин с чинно пригладени и сресани на път коси, с нацупени устнички и тънък гласец, създаващ образа на посредствен глупак, за когото най-важното е жената да говори на френски. Димитър Терзиев в ролята на Пържени яйца работи с едър щрих и е много убедителен като интересчия и грубиян със самочувствие, с палто, обшито с кожи, и огромни ботуши, с дебел боботещ глас, символ на руската провинция. Димитър Кузев /Жевакин/ играе с добро чувство за хумор и ирония към образа, Стариков на Александър Пасков е представител на забогатяващото търговско съсловие – с много пари, но без благородническа кръв. Той заканително пуши лулата си и в неговото оттегляне се чувства силата на бъдещия победител. Не може да останем равнодушни пред гениалния текст на Гогол, който извайва човешките характери. В отзвук на автора е решението на режисьора на сцената с колебаещата се Агафя Тихоновна, зад чийто гръб се появяват разсъблечени по бели гащи тройката женихи, а тя очаква знак свише, за да избере един от тях. Тази сцена е истинска находка в тъканта на спектакъла. Ашикян обръща внимание на паузите, на конкретната актьорска реакция. Това е един фин и интелигентен спектакъл, близък до Гоголевия израз и начин на мислене.