Балетът у нас се роди с „Копелия”
Балет ли? Ами да водим ли и жените? Така питат първенците на град Пещера през лятото на 1925 година, когато в града им гостува първата българска примабалерина Надя Винарова. Дошла от Виена, обиколила европейските сцени, българката е жадна да покаже в родината си що е туй балет.
Елиана Митова
Балет ли? Ами да водим ли и жените? Така питат първенците на град Пещера през лятото на 1925 година, когато в града им гостува първата българска примабалерина Надя Винарова. Дошла от Виена, обиколила европейските сцени, българката е жадна да покаже в родината си що е туй балет. Прави го повече от успешно, което личи и от спомените и: „ Първата ми голяма изява бе една балетна вечер във Варна. Танцувах в летния театър, посрещната с огромен интерес от публиката... После направих голямо турне – Лом, Видин, Стара Загора, Нова Загора, Плевен, Асеновград, Търново. После директорът на Софийската опера ме ангажира за примабалерина. Във Виена си бях купила 25 чифта палци от розова коприна и 20 чифта бели – само за репетиции. В театъра вече работеха балетмайсторът Анастас Петров и балерината Анна Воробьова. Заварих и 20 момичета от кордебалета. Те се занимаваха при Мария Померанцева Мухина, съпругата на диригента Юрий Померанцев. Та с този състав подготвихме балета „Копелия“. Първото представление бе на 28 февруари 1928 година. Аз танцувах главната роля - Сванилда. Така се роди българският балет.“
„Копелия“ е заглавието, което през годините напомня и на танцьорите, и на зрителите славните моменти от историята на балетното изкуство у нас. Първооснователят Анастас Петров прави чудеса – възпитава първите сили на родната балетна сцена. През 1951 година вече е създадено и Държавното балетно училище. Ето какво си спомня за онова време примабалерината Красимира Колдамова: „Бях може би на 7-8 години, още с куклите под станката. Петров беше много строг с малките и мен даже ме беше страх от него, но след години, когато в театъра влязох вече като начинаеща балерина, имах щастието той да е ръководител на балета. Изумителна личност! Не познавам друг човек, който с такова уважение да се отнася към своите прими и солистки и с такава любов към най-младите в трупата... Сутрин идваше пръв в театъра. Когато имах дневни спектакли на “Спящата красавица” от 10 часа, трябваше още преди 7 да съм там, за да се подготвя: грим, загрявка – спектакълът е тежък. Той беше преди мене там и вече губеше търпение: “Хайде бе, Колдамова, закъснявате, как ще се чувствате после?” Беше ни като баща.“
От спомагателен елемент в оперните спектакли балетът се превръща в ценено и самостоятелно като жанр изкуство. Благодарение на плеада талантливи творци, чиито имена остават записани със златни букви в историята на класическия танц. Българският балет се обвързва тясно с руската класическа школа, учи се от постиженията на асовете в танцовото изкуство.
През 1978-а с нова постановка на “Копелия”, дело на големия български танцьор и хореограф Асен Гаврилов, е отбелязана петдесетгодишнината на балета у нас. Главната роля в нея играе Мариана Денева, впоследствие – прима с впечатляваща кариера в балета на Софийската национална опера. В златната книга на родния балетен театър записват имената си десетки имена - Вера Кирова, Маргарита Траянова, Цвета Джумалиева, Бойко Неделчев, Маша Илиева, както и младите, с които днес се гордеем - Вяра Начева, сега прима в Щатсопер в Берлин, Диляна Никифорова.
Бисер Деянов връща заглавието на родна сцена
За 80-ия рожден ден на балета Бисер Деянов, прочутият в недалечното минало танцьор, възражда „Копелия“ на софийска сцена. Удивителна е работата на Деянов като постановчик – той вади на преден план философските акценти на творбата, подчертава сюжетната линия, дава шанс на изпълнителите да покажат най-хубавите си качества... "Изгледах куп стари постановки. Намирам разлика в емоциите и движенията на изпълнителите. Изчистил съм прекаленото жестикулиране. В сценария не вмъквам нищо ново, само изключвам това, което би натежало. Сюжетът си върви, както е замислен от създателите. Но самия Копелиус го виждам като интелектуалец и чудак, който използва самотата си за реализиране на откачени идеи. Това се случва преди 200 години, а сега е вече факт", коментира Бисер Деянов.
В главната роля се редуват опитните солисти Ясен Вълчанов, Росен Канев, Йордан Кръстев. В Сванилда се превъплъщават Веса Тонова, Диляна Никифорова, Анита Манолова. В ролята на Зора танцуват Марта Петкова, Вихра Маджарова, Катерина Петрова. Диригентът Цанко Делибозов подхожда вещо и професионално към прекрасната музика на Делиб. Художник на ефектните костюми и декорите е Иван Савов.