Всеки, който веднъж се е докосвал до творчеството на великия творец и мислител от Билбао Мигел де Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл, удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и на неповторимата форма, в което всичко това е претворено от него. И е готов да продължи пътуването си с мисълта и словото на тази уникална личност на испанската и световната литература на всички времена. Такова пътуване предлага неговата книга „Дневник” в превод на Боряна Цонева, излязла с марката на издателство „Захарий Стоянов”, което вече издаде „Абел Санчес”, „Свети Мануел добрият, мъченикът”, „Мъгла” и „Мъгла и други истории.
В богатото и многообразно творчество на Мигел де Унамуно (1864-1936) – поет, философ, есеист, драматург, романист, „Дневникът” заема значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а така също и на тематичната особеност на текста. Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографично-мемоаристичния жанр, „Дневникът” изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи… Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в цялостното му творчество, а уникалността му се състои в начините на поднасяне на тези разсъждения – импресии, фрагментарни текстове, сентенции, съкровени молитви, критика, есеистични форми…
„Дневникът” е творба, която ни дава възможност да надникнем в най-интимните кътчета на душата и на мисълта на автора, която ни помага да го опознаем по-добре и която отразява по думите на теолога-философ Етелвино Гонсалес Лопес „духа, загадката, мистерията и духовната драма на Унамуно”.