"Не изневерявам на поезията. Тя е моя любима жена, която боготворя и ще й бъда верен до края на дните си". Това каза поетът Ивайло Диманов при откриването на поетично-музикалната вечер, която представи най-новата му стихосбирка "Всички клоуни отиват в Рая", предаде репортер на БГНЕС.

"Това, което пиша е мирният ми протест срещу простащината. Смятам, че поезията днес е много ефикасна ваксина срещу ширенето на чалга културата и благодаря на всички, които тази вечер предпочетоха поезията пред барикадите. Клоуните отиват в Рая, но аз бих искал да отида сред своите читатели. Тази вечер немалка част от тях са тук и аз съм много щастлив от този факт", подчерта поетът.

За Диманов писането е самотно занимание и непрекъснато открадване на миговете, в които човек би могъл да се весели, да бъде с любимите си същества или да пее, да пътува.

"Вместо това поетът сяда на белия лист и излива душата си. Дори не е сигурен дали ще го прочетат, но въпреки това продължава да пише на инат", каза още той.

Ивайло Диманов обича да използва елементи от гръцката митология, когато пише, защото според него древният свят е част от мъдростта на човечеството и ако четем историята внимателно, няма да допускаме грешки.

Поетът обича да се шегува като използва метафората, която гласи, че само грозните жени могат да обичат до смърт. "Така дразня красивите жени, за да ги предизвикам и да ме заобичат. За мен любовта е всичко и не бих могъл и без миг да живея без нея", споделя той.

Когато Диманов е озаглавил най-новата си стихосбирка "Всички клоуни отиват в Рая", се е притеснявал дали няма да бъда разбран неправилно, защото някои гледат на клоуна като на циркаджия и шут.

"Самото стихотворение написах в един дъждовен ден. Използвал съм думата клоун като метафора за всички онези артисти, които "изгарят" на сцената, за да се опитат да усмихнат поне малко нашия твърде оглупял делник, но за кратък период си отидоха едни мои приятели, прекрасни артисти. Някои като Чочо Попйорданов си отидоха нелепо, други след тежко боледуване, а трети – без да успеят да кажат това, което са искали", разказа Ивайло Диманов и добави, че на корицата на книгата е изобразен Чарли Чаплин, който е качен на лодка и е в гръб. Той си е правил всичко сам и тъкмо в това Ивайло Диманов се опитва да прилича на него.

Освен стихотворенията, които прочете, Диманов изпя и няколко песни на своята публиката, като не пропусна да прочете и стихотворение, с което поздрави поетесата Маргарита Петкова.

"Преди много години Маргарита Петкова написа едно прекрасно стихотворение и ми го посвети. В него имаше и един сакрален стих - "някой път ще ми падне пердето и ще се отприщя да те обичам". Дълго време се чудех как да отговоря подобаващо и затова написах стихотворението "Роза и чифт пистолети", каза Диманов.

Поетично-музикалната вечер бе открита от поета Атанас Капралов, а актьорът Николай Урумов и певицата Роси Рос също се включиха в програмата на вечерта.Те прочетоха няколко от стихотворенията на поета. Сред гостите на събитието бяха и писателите Драгомир Шопов, Георги Константинов, Захари Иванов, Бойко Георгиев, Камелия Кондова.

С разрешението на Ивайло Диманов БГНЕС публикува стихотворението "Сизиф" което е включено в стихосбирката "Всички клоуни отиват в Рая".

Сизиф

Изтанцувай го тоя живот, човече!

И без друго е колкото един блус.

Та когато тръгнеш оттук надалече,

светът да усети горчивия вкус...

-

Да му е тъжно, че те е подминавал,

без дори да те поздрави с "Добър ден!"

Бог не раздава пари, любов и слава.

Бог е диджей, от безсмъртие уморен...

-

Изтанцувай го тоя живот, приятелю!

Звездният дансинг е твой само веднъж.

Виж Луната пияна, как те е зяпнала...

Хайде, покани я на танц, бъди мъж!

-

Камъкът, дето все го буташ нагоре,

пълен абсурд е, но си свикнал, нали?

Я го вдигни над тая гнила Агора.

Хвърляй! Шоуто трябва да продължи!

-

Изтанцувай го тоя живот, човече!

Дай онова, което сам си дължиш.

А когато дойде Смъртта за вечеря,