СМЪРТТА И МОМИЧЕТО

Автор: Ариел Дорфман
Превод: Любов Костова

Режисьор: Марий Росен
Сценография: Петя Боюкова
Музика: Константин Тимошенко
Фотограф: Адриана Янкулова

Участват: Маринела Ангелова, Ивайло Спасимиров, Христо Терзиев

Една пиеса за властта. За оправданото насилие. За удоволствието от властта и любопитството от насилието. За справедливостта и нейното земно проявление. За прошката. В основата на пиесата е една непредвидена среща между жертвата и нейния насилник. При тази среща ролите се разменят.

Премиерни дати:

17 ноември - 20ч.
20 ноември - 20ч.
23 ноември - 18ч. и 21ч.
24 ноември - 21.30ч.
29 ноември - 20ч.
30 ноември - 18ч. и 21ч.
1 декември - 18ч. и 21ч.

Билети могат да се закупят в книжарница „Алтера” - Дом на киното ул "Екзарх Йосиф" 37 и пред Съдебната палата на бул. Витоша 2 - 30 минути преди началото на представлението.


Спектакълът ще се играе в апартамент в близост до Съдебната палата, всички зрители ще бъдат изчакани пред централния вход на палатата.

Местата са ограничени!

Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата







Ариел Дорфман –
чилийски писател, поет и драматург

“... Не знаеш ли, че се умира и от свръх-доза истина?”

“Действието се развива в наши дни, вероятно в Чили, но би могло да бъде в която и да е друга държава, която наскоро е тръгнала по пътя на демократичното развитие след дълъг период на диктатура”
Ариел Дорфман


Дорфман е обсебен от мисълтта да даде глас, чрез творбите си на тези, които са лишени от правото да говорят. Подобно на много от героите си, животът му е бил тежък. След преврата на Пиночет в Чили, той е изпратен в изгнание.

Дорфман изследва живота на границата между физическото и психическо оцеляване, между миналото и настоящето. Той е ловък разказвач, чиито смели фантазии съжителстват с реалности.

Дорфман е написал три романа, колекция от разкази и книга със стихове.
Творбата му „Смъртта и момичето” печели награда „Оливие” за най-добра пиеса в Лондон и е адаптирана за филм на режисьора Роман Полански.


Марий Росен-
режисьор

”Всяко по-рязко движение придизвиква болка.
Всяка лесна истина подлежи на съмнение.
Призраците от близкото минало все още имат човешки тела.
Натрупаните вини не могат да бъдат картотекирани и забравени.
Насилниците са уплашени да се превърнат в жертви.
Жертвите не могат да продължат напред без изкупление.
Натрупаната болка трябва да намери излаз. „


Марий Росен
Завършва театрална режисура в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 2000 г.
Поставил е спектаклите: „Нещастните усилия на любовта” по Шекспир (Театър „Ла Страда”); „Лунни ангели” – авторски спектакъл (Театър „199”); „Жираф” - авторски спектакъл (Сатиричен театър); „Бели нощи” по Достоевски (Сатиричен театър); „Сесил” от Жан Ануи (Сатиричен театър); „О2” от Карл Джераси (Сатиричен театър), „Пластилин” от Василий Сигарев (Сатиричен театър).”Тест” от Елин Рахнев (Сатиричен театър) „Отровата на театъра” (Народен театър) „Аз съм емоционално създание“ (Народен театър) „Очите на другите” (Народен театър)
Марий Росен участва като актьор в постановките “Дългият път на деня към нощта” (реж. Юлия Огнянова); „Януари” и „Три сестри” (реж. Стоян Камбарев); „Комедия от грешки” и „Битката” (реж. Димитър Недков); „Пинокио забравено за деца” (реж. Веселка Кунчева); „Радован ІІІ” (реж. Рангел Вълчанов); „Укротяване на опърничавата” (реж. Мариус Куркински).