
Узото е класическо анасоново питие, на което почти всички страни с окъпани от слънце брегове на Средиземно море имат своя версия: самбука в Италия, ракъ в Турция, пастис във Франция. Една от най-популярните версии е абсент – любимо средство за бягство от действителността за писатели и художници в края на XIX век. (Абсентът бил подправен с екстракт от пелин, който предизвиквал халюцинации и пристрастяване и в момента е нелегален в повечето страни по света.)
Като много от символите на западната цивилизация, използването на подправката анасон процъфтява в Древна Гърция. Популярността й нараства с бързината на идеите за демокрацията. Днес по света са популярни доста гръцки марки узо, но ако седнете в която и да е таверна на територията на днешна Елада и поръчате „узо“, ще ви го сервират или в чашка, или в малките емблематични бутилчици на Ouzo of Plomari. Не можете да ги сбъркате и заради корковата им тапа. Легендата за създаването на марката гласи, че собственикът й работил в голяма фабрика за друго узо, но се отделил и купил малка дестилерия. Там експериментирал с вкуса, направил го по-мек и по-сладък и започнал да го разпространява в цялата страна, като в един момент започнал да изнася и в Щатите. Постепенно формата става толкова популярна, че собствениците на ресторантите започнали да ползват бутилчиците на Ouzo of Plomari като оливерници по масите.
Узото по принцип се прави от дестилиран гроздов сок, който в случая с Ouzo of Plomari,е подправен с мека вода от изворите на река Седунда, анасон от Лисвори, резене (див копър) от Северна Евия, звездовиден анасон, канела, индийски орех, екстракт от хиоска мастика, различни други треви от лесбоската земя и сол от солниците на Калони, Лесбос. Производството на дестилата трае 9 часа и както казват гърците: “колкото по-бавно узрява, толкова по-добър дестилат става”. От дестилата остава само сърцевината, а именно най-хубавата и най-вкусната част. Преди сърцевината да се озове в бутилките, се разрежда с мека вода от изворите на река Седунда, така че узото да придобие мекия си и неповторим вкус.
Ако досега не сте опитвали узо, съветваме ви да подходите, както го правят гърците: сипвате 50 грама Ouzo of Plomari във висока чаша и бавно наливате ледена вода – постепенно бистрото узо се замъглява и превръща в млечнобяла кремава течност. Ефектът е още по-въздействащ, ако провеждате този експеримент в уютна таверна на брега на някой гръцки остров или пък из малките улички на Солун или Атина. Гърците обичат да се наслаждават бавно на напитката, докато размишляват над живота и неговите мистерии. Напитката обикновено се сервира с купичка ядки или гръцки маслини като релаксираща прелюдия към вечерята или обяда. Освен това съществуват определен тип таверни, известни като узерии и всяка от тях сервира своя собствена марка узо. На тези места узото се сервира и с много и различни по вид мезета, като пърленки с тарама, калмари, сирене саганаки, калмари на грил и местни зеленчуци. Гърците почти никога не се напиват, а се наслаждават бавно на напитката в добра компания и подбрана храна.

Plomari & Cherry
50 мл Ouzo Plomari
½ лайм, нарязан на 4 парченца
2 с.л. коктейлни черешки
За украса:
Пръчка канела и настърган джинджифил
Сложете парченцата лайм и черешките в шейкър. Смачкайте ги леко с цел да отделите малко от соковете им. Добавете узото и разбъркайте силно. Изсипете сместа в чаша за кайпириня, украсете с канелата.