Шоу на хитовете сътвори Алън Парсънс в Зала 1 на НДК при първата си поява на родна сцена с музикантите от The Alan Parsons Project, предаде репортер на БГНЕС. "Слушай каква музика правят!", бе първото изречение, което чух на излизане от най-голямата, използвана за концерти зала у нас. Шоуто продължи два часа без няколко минути. Нямаше видеостени, излишни "украшения", плакати, транспаранти. Барабаните, клавирите, микрофони, китарите и прожекторите. Черен дим се стелеше от време навреме през светлините. Залата беше пълна – добро начало на музикалната есен. И много силен старт дадоха г-н Парсънс и компания, започвайки естествено със "Sirius". Не закъсня и задължителното изпълнение на едноименното парче от албума от 82-ра "Eye in the sky", за което самият Алън казва: "Ако не го изсвирим, хората ще си поискат парите обратно!". В типичния си хем шегаджийски, хем сериозно-жегващ стил, 192-сантиметровият музикант, застанал в сянката на сцената – зад Олсън, Грийн, Ерез и Купър, засвири старата школа с "Games people play". Обяснението му е просто и носталгично, породено след острумна забележка към човек от публиката, който опитваше да записва шоуто, а именно: Сега живеем в свят, в който всичко става за 2-3 минути. Истинската звезда на сцената обаче бе енергичният и зареден с позитивизъм, танцувалност и голям глас Пол Джоузеф Олсън, по-известен като Пи Джей Олсън. Той буквално изскочи от сцената и тръгна между редовете, вдигайки хора от всички възрасти на крак, докато не остана и един седящ в конгресните седалки на препълнената Зала 1 на НДК. Олсън започва да пее с Alan Parsons Live Project в средата на 2003 година, а преди това е работил с групи като Kid Rock, Muse, Iggy Pop и много други. Всъщност, в групата на Алън Парсънс всички пеят. Освен Олсън, китаристът Алистър Грийн показа не само страхотното соло по жиците, но впечатли със страхотен глас. Не по-малко пленително бе и вокалното присъствие на най-новото попълнение в групата - саксофониста и перкусионист Тод Купър. Мани Фокаразо на клавишите пригласяше като беквокал, заедно с барабаниста Дани Томсън. Гвоздеят, така да го наречем, на вечерта The Alan Parsons Project забиха с парчето, вдъхновено от великия испански архитект Антони Гауди – "La sagrada familia" (за едноименната катедрала в Барселона). Чухме хитове като "I Robot", "Prime time", "Don`t answer me" – съчетания на меланхолични тонове с динамично и еуфорично звучене, което ни изправи на крака. Концертът приключи с дълъг бис, завиден саунд в предназначената за конгреси Зала 1, благодарност към страхотнаха публика и надежда да се срещнем отново с The Alan Parsons Project. БГНЕС припомня, че рок групата Alan Parsons Live Project е основана от Ерик Улфсън и Алън Парсънс, най-активните им години са между 1975 и 1990. Двамата се срещат през 1974 година. Парсънс е бил продуцент и звукоинженер на The Beatles и Pink Floyd. Идването му в София отбелязва една важна годишнина, а именно – 40 години от издаването на един от най-добрите албуми в историята на музиката – легендарният "The Dark Side Of The Moon" на Pink Floyd. Парсънс е копродуцент и своеобразен звуков визионер на плочата, която променя историята на популярната музика и на звукозаписа изобщо. С работата за "The Dark Side of the Moon" е свързана и първата му номинация за наградата "Грами". Интересен е фактът, че по времето, когато работи за The Abbey Road Studios в британската столица, Парсънс експериментира с различни техники, използването на куадрофоничен звук и на синтезаторни ефекти. Работил е по плочата Abbey Road на The Beatles и по записи, влезли в последния албум на легендарната четворка "Let It Be". /БГНЕС