Български инженер е партнирал на легендарната Монсерат Кабайе, която ще се срещне с българската публика на 27 септември в зала 1 на НДК. Концертът е организиран от BG Sound Stage. В галата участва и дъщерята на певицата, Монсерат Марти, която също прави световна кариера. Симфоничният оркестър на БНР ще съпровожда великото сопрано.
В навечерието на концерта стана ясно, че български инженер е пял с Монсерат Кабайе още в далечната 1987-ма на първото издание на фестивала Пералада в Каталуня. За това събитие инженерът Петър Петров, който по-късно става водещо име в родния оперен театър, си спомня и днес:
„Беше зашеметяващо Монсерат пристигна със самолет, който се приземи на поляната пред замъка Пералада.. Бе в компанията на кралица София, нейна близка приятелка. Кралицата винаги се съветва по музикалните въпроси с Монсерат Кабайе! Бях поканен да пея в Реквием от Верди, заедно с Монсерат, както и в операта „Моцарт и Салиери”. Няма да забравя гласа и – удивително красив, с прекрасен цвят и топлота. Тя извайваше фразата и покоряваше с изпънителското си майсторство. Монсерат бе заедно с брат си, Карлос Кабайе, който бе нейн мениджър. Именно той ме покани да участвам във феста. Поставихме началото на едно прекрасно сътрудничество, което не можа да се развие, защото Карлос Кабайе почина”.
След участието си във фестивала Пералада кариерата на Петър Петров се развива възходящо. Любопитно е обаче да проследим необичайния му път мв музиката. Дипломиран инженер в ХТИ, той започва работа в Кремиковци, като същевременно учи оперно пеене. Занимава се в класа на проф. Илия Йосифов. Кариерата му започва в операта в Стара Загора.. Назначен е за солист за периода 1968-1969 г. Тук той дебютира в ролята на Монаха от “Дон Карлос” и в ролята на Върховния жрец от “Набуко” на Верди. През 1974 г., на Четвъртия републикански фестивал на художествената самодейност е награден със златен медал. Председателят на журито, проф. Георги Димитров, написва върху протокола следната оценка: “Изключително гласово дарование, да се изпрати незабавно на специализация в Италия”. Проф. Христо Бръмбаров е председател на държавната комисия, която прослушва Петър Петров и утвърждава стипендията за Италия. През 1975-1976 г. П. Петров завършва съкратен курс на Академия “Санта Чечилия” в Рим в класа на проф. Йоланда Маньони – дългогодишна солистка на театър Ла Скала в Милано. След това успехите не закъсняват. През 1975 г. Петър Петров става лауреат на конкурса “Джузепе Верди” в Бусето и на “Антонио Салиери” във Верона. Същевременно записва арии из опери за RAI и участва в много концерти, както и в концертни изпълнения на “Силата на съдбата” и “Фауст”, изпълнявайки партиите на Падре Гуардино и Мефистофел. През 1976 г. се завръща от Италия и постига успех на Шестия международен конкурс за млади оперни певци с ролята на Филип II от “Дон Карлос” на Верди. Веднага след конкурса е назначен за солист на Софийската опера. През същата година следват международните му изяви – като Филип II на сцената на Будапещенската опера и на сцената на Болшой театър. Така започва международната му кариера. През периода 1978-1981 г. Петър Петров е постоянен гост на Люблянската опера в ролите на Захария от “Набуко”, Филип от “Дон Карлос”, Фиеско от “Симоне Боканегра”, Борис от “Борис Годунов”. Започват гастроли в много страни на Европа. Репертоарът му непрекъснато се обогатява за да достигне днес до повече от 40 централни роли. През 1978 г. Петър Петров става лауреат на конкурса “Опера и белканто” в Остенде, Белгия. По този повод в. “Газет ван Антверпен” пише: “Още първата вечер се открои българския бас Петър Петров с арията на Гомес да Силва от “Ернани” на Верди. Неговият звучен и благороден глас, отлично изравнен във всички регистри, неговото изпълнение, освободено от външни ефекти и яркото сценично присъствие му осигуряват перспективно бъдеще в големите оперни театри”. Следват поредица от изяви у нас и в чужбина. 1981 е особено щастлива година за оперния певец Петър Петров. В Тревизо, Италия, измежду 70 кандидати за централни роли в операта “Ернани” от Верди, той се класира пръв. На другия ден в. “Корриере делла сера” пише: “Наистина ли България е страната на басите? Изглежда, че трябва да се съгласим с тази оценка, защото Петър Петров го доказа по безспорен начин”. Успехът на този конкурс му отваря вратите на италианските и немски театри. Следват покани за Филип II, Захария, Фиеско, Рамфис, Борис Годунов и други. Броят на ролите непрекъснато се увеличава. Заедно с нарастването на броя на спектаклите расте и опита му на певец. Въпреки многобройните си изяви в чужбина, той не изоставя дейността си унас и не прекъсва контакта си с големите хорове. Солира на почти всички по-изтъкнати наши хорови колективи – “Гусла”, Радиохора, Хоровата капела, “Кавал”, Студентския хор, “Дунавски звуци” – Русе и други. Изпълнява произведения и на нашите съвременни композитори. Гастролите следват един след друг. По този повод сп. “Музикални хоризонти” пише: “За баса от Софийската опера Петър Петров сезонът 1986/1987 г. е особено богат на международни изяви и успехи. Още през септември 1986 г. той е поканен на турне във Финландия. Концертира в Турку, Лахти и Хелзинки. Участва в откриването на сезона на Финландската филхармония в прочутата зала “Финландия”, посветен на 80-годишнината на Дмитрий Шостакович”. Музикалният критик Олави Канко пише във вестник “Хелзинки саномат” от 20.09.1986 г: “Солистът Петър петров изпълни елегантно партията си в 13-та симфония на Шостакович. Можем само да мечтаем за такава интерпретация – тя подчерта епичния характер на творбата”. Известният Оси Ойлекенен пише един ден преди това във в. “Илта саномат” (18.09.1986 г.): “Участието на Петър Петров в концерта в залата на филхармонията се ограничи само с едно произведение, но той многократно бе викан на сцената. Петър Петров е сред най-представителните певчески таланти”. Един месец по-късно той се представя блестящо на международния фестивал в Братислава в ролята на Филип II от “Дон Карлос”. Мартин Лезл във вестник “Смена” от 05.11.1986 г. отбелязва: “Участието на Петър петров разкри големите артистични възможности на певеца. Демоничният му поглед напомня прочутия Шаляпин. Певецът притежава голям закръглен глас, обагрен с тъмни краски, а с изпълнението си подчертава драматизма на произведението”. През февруари 1987 г. П. Петров гостува с голям успех в Румъния в ролите на Захария от “Набуко” и Борис от “Борис Годунов”. На 24 април същата година е поканен за участие в тържествата в Билбао, Испания, посветени на 50-годишнината от бомбардировката на Герника. Освен многобройна публика, тук присъстват и много официални лица от целия свят. Петър Петров изпълнява ролята на краля на баските от последното произведение на Франциско Ескудеро – операта “Герника”. За великолепното изпълнение на певеца може да се съди по автографа на автора на операта: “За най-добрия крал в “Герника” – крал и в пеенето”. Този успех на българския бас е последван и от още един. Събитието е откриване на първото издание на фестивала “Пералад” в Барселона под егидата на кралица София. За неговото изпълнение в операта “Моцарт и Салиери” от Н. А. Римски-Корсаков в. “Ел Периодико” в броя си от 20.07.1987 г. пише: “Вместо бляскави ефекти – стегната красива музика, дълбоко свързана с поезията на Пушкин. П. Петров – Салиери успя да насити с много живот, напрежение и драматизъм ролята си и ни застави да я почувстваме и изживеем”. А вестник “ла Вангуардия” (20.07.1987 г.) пише: “Що се отнася до вокалните партии, имахме много добър Салиери в лицето на баса П. Петров. Гласът му е голям, с широк диапазон, благозвучен, много гъвкав във фразирането, а тенорът Петер Хайфес представи един по-дискретен Моцарт. Двамата пяха заедно с Монсерат Кабайе и Алисия Нафе в Реквиема на Моцарт. Чудесна, добре нюансирана версия, в която блеснаха и оркестърът, и хорът на Театро Лицео под диригентството на маестро Романо Гандолфи”. Трудно е в рамките на една или две страници да се изпише наситения с творчество и труд път на артиста Петър петров през следващите години. Той продължава да се изявява на софийска сцена в ролите на Борис Годунов, Оровезо, Дон Базилио и други. Нарастват и задграничните му изяви. Гостува в Испания и партнира като Оровезо в “Норма” на Мара Зампиери и Розалин Плурайт. Пее в редица градове на Италия в “Ернани”, “Атила”, “Трубадур”, “Аида” заедно със Сета дел Гранде, Матео Манагуера, Хуан Понс. През 1989 г. е поканен по случай 200-годишнината от великата френска революция за повече от 30 концерта на Реквием от верди и Девета симфония от Бетовен в над 20 града, включително и Париж. През 1989 г. е редовен гост на редица фестивали в Швеция. Ето какво пише шведската преса за него: “Очароващо и голямо. Думите са недостатъчни за да отразят неделния концерт на П. Петров – един от големите баси на нашето време, заедно с винаги изисканата Мариане Фелд. Можем само да констатираме, че П. Петров със своя невероятен глас и вродена титанична сила, голям тембър и чувство за артистичност се е изградил като голям певец-изпълнител. Веднъж казано това, по-нататъшни рецензии са излишне”. (Даг Лундин, известен пианист и критик в изданието “Стрегнес Тидинг”, 26.07.1989 г.). През 1997 г., след концертното турне на П. Петров в Палермо, той е поканен за президент на журито на международния конкурс за млади оперни певци “Жорж Бизе”. През 2000 г. участва в повече от 70 спектакъла в Италия на “Аида” (в ролята на Рамфис), “Набуко” (Захария), “Трубадур” (Ферандо), “Риголето” (Спарафучиле), “Норма” (Оровезе). Същата година пее партията на Падре Рафаеле в концертно изпълнение на операта “Свети Франциск от Асизи” от Оливие Месиан с Мадридската филфармония. От 2003 г. сътрудничи на Италиано-испанската опера в “Набуко”, “Риголето”, “Севилският бръснар”, “Аида”. През 2003 г. е поканен да пее в Израел по случай 100 години от рождението и 50 години от смъртта на Курт Вайл в операта му “Махагони” в Тел Авив, а през месец май същата година пее на премиерата на операта “Фауст” в Белград в ролята на Мефистофел. През последните години, опирайки се на опита и на италианската си школовка, Петър Петров се изявява и в комичния оперен репертоар. Софийската публика се радва на неговия Доктор Бартоло от “Севилският бръснар”, а в чужбина – на Дон Паскуале от Доницети, Лепорело от “Сон Жуан” на Моцарт, Дон Манифико от “Пепеляшка” на Росини. Миналата и тази година той представи своя Доктор Бартоло и пред словенската публика. В своята сравнително дълга и интензивна кариера П. Петров има щастието да работи с много певци, сред които Николай Геда, Евгени Нестеренко, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, с диригентите Маурицио Арена, Роберто Абадо, Оку Каму, Одон Алонсо, Бонаволонта и всички големи български диригенти. Петър Петров има още един повод за да се гордее с изкуството си. Радио “Ехото на Петербург” провежда през 2003 г. анкета сред милионите свои слушатели и с професионално жури в рубриката “Концерт за една мелодия” в продължение на 12 седмици излъчва записи на най-добрите изпълнители на популярната песен “Легенда за 12-те разбойника”. Най-висока оценка бе дадена на изпълнението на Петър Петров с прочутия наш хор “Гусла” под диригентството на Валентин Бобевски.
Петър Петров продължава певческата си кариера. А дъщеря му Вера Петрова е един от най-талантливите наши оперни режисьори, чиито постановки се отличават с несъмнен професионализъм.
