Родното литературно-академично общество временно ще скучае без Кирил Топалов. Колоритният и харизматичен писател вече е посланик на България във Ватикана. Корифеят в драматургията ще посвети интелект и енергия, за да докаже, че България заслужава уважението на Светия престол. Назначението дойде след месеци мълчание заради отхвърлянето на предишния кандидат - Кирил Маричков-син. Адвокатът описа гей сцена в романа си "Пътят на беглеца" и това го препъна по пътя към Ватикана.

Всъщност Топалов е изключително опитен в международните дипломатически отношения, така че вероятно няма да позволи горната случка да се тиражира излишно. Докато беше посланик в Гърция, получи сума ти овации и награди заради новите висоти, постигнати с негово участие в официалните отношения между държавите. Стана и почетен гражданин на Атина. Кризата при съседите той коментира лаконично: "Преди 20 години бяхме 20 пъти по-зле от тях - сега 10 пъти". Топалов има няколко принципа в кариерата си, които са доказали, че действат безотказно - един от тях е да "работи" със способностите на хората, а не с характера им. "Никога не съм се стремял самоцелно към административни постове. Но хората, на които съм бил шеф, винаги са ме харесвали", откровеничи той. Неговите теми винаги са били налагане на националната идентичност и религиозна толерантност.

Остроумният и темпераментен мъж открай време поддържа изискан стил на поведение. Въпреки че си е автентичен търсач на силни усещания. Приключенията му започват още когато е в пелени. По време на бомбардировките през януари на 1944-а семейната къща е пометена, а родителите му в последния момент успяват да грабнат ревящото в тъмнината бебе, преди взривната вълна да отнесе всичко по пътя си. Всичко се случва в Подуяне. Най-близкото скривалище е в сегашния Малък градски театър "Зад канала". Когато след десетилетия поставят пиеса на Топалов там, той се шегува: "Един от кръговете в моя живот се затвори". Страстта му към литературата също е закодирана в домашните занимания. Майка му няма висше образование, но е начетена жена - събира дружки от махалата, за да им чете. Баща му пък пише стихове. Кирил е от децата, които лакомо гълтат страниците от романите на Жул Верн с фенерче под одеялото. За една нощ в казармата изчита "Мартин Идън" на Джек Лондон. В училище пише километрични разработки за Вазов и Ботев. По-късно академик Петър Динеков обаче никак не е доволен, че Топалов се посвещава на пиеси, разкази, повести и романи, вместо да си гледа старата българска и възрожденска литература и най-вече - фолклора. Старият университетски лъв му дава ценен съвет - по-здравословно е да пише за умрелите, защото живите са крайно недоволни и неблагодарни, на всичкото отгоре са склонни да отмъщават. Това обаче съвсем не означава, не ходи по премиерите на Топалов - тъкмо обратното.

А историите на Кирил са завладяващи. "Нали знаете, че всеки влага част от своя живот в първия си роман? И продължава да го прави и в следващите", категоричен е той. Може би заради това "Бягай, обичам те", който излиза през 1976-а, има внушителен успех. Така авторът признава, че любовта за него е най-вече динамика - или както казват източните мъдреци, истината е в пътя, а не в целта.

Кирил Топалов спокойно би могъл да се пише и за дисидент, ако пожелае. Неговата "Притча за философа" навремето изправи на нокти цензорите, дошли за премиерата в Театър 199. Особено скандална беше една от финалните реплики на Илия Добрев: "Качете ме на кладата, но аз пак ще говоря". "Всеки опит да надигнеш глава тогава водеше и до опит за нейното отсичане. Моите текстове минаваха през иглените уши, защото поставях социалните проблеми чрез интересни характери", връща лентата професорът. Според него висшите сановници не са били достатъчно интелигентни, за да прозрат веднага черния хумор и посланията. "Това даде шанс на нашето поколение. После се оказа, че половината от него имат картончета". След случката с Философа му хлопват вратата към Запада.

Кирил Топалов обаче е от късметлиите, виждали как хората се редят на опашка, за да влязат на спектаклите по негови текстове и викат "търси се" по "Раковски". Това години наред се случва за "Нерви за любов" в Театър 199.
Когато по екраните излиза "Не се сърди, човече" по неговата книга, филмът провокира пореден скандал в кариерата му. Спрян е след седмица, защото в него домовете за сираци са показани едно към едно. Главният герой се самоубива - и това е по действителен случай. На художествения съвет шефът на кинематографията изпада в истерия - няма да пусне филм, който клевети социалистическата действителност. В "Бъди благословена", увертюра към "Човечето", Топалов пък разкри няколко съдби на самотни майки - също ерес за онази епоха.

Кирил Топалов, който има внушителни тиражи на своите книги и научни трудове, е истински бохем. Цял живот спортува - бокс, гребане, лека атлетика, ски, тенис, сърф. Член е на международния ПЕН клуб, на световната елинистична академия "Аркадия", на научната академия "Козмас Етолос". Неотдавна празнува 70, но за него цифрите никога не са били определящи. Само историята и изкуствата.