Йосиф Сърчаджиев продължава с пълна сила да работи и през новия сезон. Големият актьор успя да преодолеетежкия инсулт, който го връхлетя през 2004-та. Творецът се изявява и като актьор, и като режисьор в театъра.. Любимецът на няколко поколения зрители блести в комичната постановка „Ало, ало” в камерен театър „Възраждане”. В Народния театър пък продължава да се играе при небивал интерес „Бащата” на Стриндберг, постановка на Йосиф Сърчаджиев. Видяхме го в хитовия сериал „Дървото на живота“, а от симпатичните реклами за спасяване на уличните кучета и котки Йоско подканя:„Вземи ме вкъщи”.
Г-н Сърчаджиев, вярно ли е че имате още едно внуче?
Казва се Дамян. Дъщеря ми Ани се оказа много мъжко момиче, след като ми роди първия внук, Йосиф, се осмели да роди и втори! Казва, че иска още едно дете! Баткото Йосиф ревнува, ама си обича малкото братче. И жена ми Райна е много щастлива с внуците. Изобщо напоследък Господ ми дава добри неща. Къщичката ми в Кичево е раят на земята. Господ ми го даде и като усещане за света. Аз, след болестта, трудно общувам с хората - на сцената го правя, ама в живота ми е трудно, губят ми се думи. А в Кичево всичко става по-лесно. Толкова много хора минаха покрай мене през живота ми, къщата ни беше Аврамов дом. Сега вече имам повече време и за себе си, и за семейството си и за Райна, жена ми.
Много работите напоследък. Какво ви предстои през новия сезон?
Мисля че все още мога да дам нещо добро на хората. На моменти ме обхваща апатия и се питам „Има ли смисъл, бе, Йосо?”. Защото това, което правя, е някаква семка за моя личен кеф. А толкова много ми се иска от тая семка да излезе едно хубаво красиво дърво, дървото а живота! В Бургас поставям „Есенна соната” на Бергман, после веднага се връщам в Сатирата за да направя една комедия на Шекспир, ама няма да кажа коя е, нека да е изненада. Ей така! Много хубава комедия, неочаквана за публиката. После имам отново ангажимент в театър „Възраждане”, ще правя нова постановка. И продължавам да играя в комедията „Ало, ало” в театър „Възраждане”.. Толкова ни е смазал животът, че е важно да изтръгнеш усмивка от публиката. Макар че много често се стараем да разсмеем публиката с простащина, което е лошо.
А като приключа тия ангажименти, наумил съм си да направя едно пътуване, много далечно – чак до Южна Америка, ама най-накрая на континента. Искам да видя, да усетя другия смят. То, аз бях вече в другия свят, но ми се иска да ида и до Южна Америка. (смее се)

Как гледате на протестите и на всичко, което се случва в държавата?
Тези, които излязоха сега, са коренно различни от ония от зимните протести. Това са хора с мисъл и чувство за отговорност за бъдещето на държавата. Не се интересуват само от собствения си джоб. Какво ще стане, обаче, питам се аз и си отговарям, че е опасно за нашата държава. Не е редно да падне правителството сега. Отива си сега правителството, идва служебен кабинет, после пак избори – и каква стана тя – едната главна на лямата е отрязана, , ама идва втората глава на ламята. Борбата между двете глави е наред, а те не са само две. Помните ли операция „Чисти ръце” в Италия? Такива чисти ръце трябват и в България. Чистите ръце – прокурорите, шефовете на полицията, съдиите . А това при нас го няма.
Мисля, че хората си върнаха вярата. Имат вяра. Не е ясно докъде ще стигнем, но има вяра, има движение. Аз съм оптимист, защото обществото удари шамар на политиците. Има нещо добро, има едно око над нас, то е като ръка, която ни държи. Тая наша нация е изумителна, какво ли не е преживяла. Ние сме гениален народ, умни хора има сред нас. И затова ще оцелеем.