Най-популярният напоследък Георги в родното артистично съсловие днес празнува имен ден в Лондон. Георги Кадурин в компанията на нежната си половинка – артистката Мариана Миланова, и дъщеря си Лора, гостува на първородния си син Иван, който работи на Острова. Семейството ще отмаря само няколко дни, защото Кадурин е сред стълбовете на театър „Българска армия”, от чиято сцена е трудно да отсъства. Специално за „Класа.бг” Георги Кадурин подхваща темата за будителите в днешно време и за перспективата за младите хора.
-
Будител ли? Не съм никакъв будител. Будител беше Радой Ралин. Будител е Иван Вазов. А големите будители в българския театър са режисьорите Леон Даниел, Гриша Островски, Коко Азарян. А ние, актьорите, сме просто изпълнители. Това че те дават по телевизията и хората те гледат не означава, че си будител. Ние сме изпълнители и трябва да сме по-скромни в претенциите си. За актьора е важно да е перфектен в работата си, да е интересен, да е забавен. Дори прекалено сериозният Брехт казва, че театърът трябва да е забавен. Ако не си забавен, ако не правиш ролите си с удоволствие и фантазия, нищо не си! За какъв будител да говорим тогава?!.
Будители са режисьорът и драматургът. Затова актьорът не бива да си мисли, че непременно ще поведе някого след себе си, това ще го направят режисьорът и драматургът. А актьорът просто ще изпълни тяхната воля.
Имам си моите будители. Аз завърших гимназия в Пазарджик, по онова време драматичният театър в града бе в истински разцвет. В подем. Там работеха Леон Даниел, Коко Азарян, Николай Поляков, Вили Цанков. Там бяха Катя Паскалева, Милен Пенев, Кирил Кавадарков, Иван Григоров. С Леон Даниел веднъж съм работил и ще го помня цял живот. Ето, това са моите будители. А в световен план мога да изброя две ръце хора – Антъни Хопкинс, Джеръми Айрънс, Джек Никълсън. В киното – режисьорите Кубрик, Тарковски, Форман. Това са великите будители. Планетата е много малка - един филм го свършват оня ден в Америка, след месец вече го гледаме и у нас. Така че не е трудно да си свериш часовника и да прецениш накъде върви светът.
Често ме питат дали нашето време ще даде будители?  Тези момчета с обръснатите глави, някакви бивши комсомолчета, които са над средна възраст, вече не дават почва за будителство. Истинските будители си стоят вкъщи, тюхкат се и се обезверяват. Гледам толкова много млади хора около мен, с които работим в „Революция Z”– знаят езици, свирят на инструменти, възпитани, красиви, умни. Мисля си дано животът не ги накара след време да говорят като мене - повече песимистично, отколкото оптимистично  - за това, с което се занимават. Да не се притесняват така, както аз съм се притеснявал.  Преди много много години попаднах за първи път във Франция – първата западна държава, която посещавах. И случайно попаднах в един голям търговски център в Лион, нещо като МОЛ-овете.. Притесних се, като тръгнах да се разхождам вътре. Защо, ще ме попитат младите? Защото у нас тогава имаше само два вида сирене, майка ми си купуваше ботуши само с връзки.  И така нататък! Тогава чисто материалното ме притесни. Сега за щастие младите нямат този проблем. Сега всичко, което като материя го има във Франция, го има и у нас. Поне този проблем младите го нямат, не ги спират да учат езици, напротив, поощряват ги, всяко дете знае поне един чужд език, че и повече. Ето затова ми се иска младите да не се разочароват.
Като гледам хората, в които вярвах и ония, в които не вярвах, ами че те станаха еднакви!  Много искам да се изместят някои атавистични първични неща, които се случват в България, но не виждам дали това наистина ще стане. Искам да се махнат глупаците и да се появят авторитети. Авторитет образование, авторитет телевизия, авторитет театър. Някои вече се връщат! Макар и плахо. Дайте да си оправим тука нещата, това искат да кажат авторитетите. Защото минаха 25 години от живота ми, които аз не ги заслужавам. И не съм доволен от тях, макар че играя много и снимам много.