В поредицата си Vintage издателство „Ентусиаст“ ни среща отново със Стефан Цвайг и романа „Мария-Антоанета“, написан през 1932 г. и известен като една от най-добрите биографични творби. Не случайно, само 6 години след публикуването му, през 1938 г., той е филмиран от Метро Голдуин Майер.
Стефан Цвайг вдига воала и „изчиства” историята на живота на Мария-Антоанета от всички слухове и легенди. Той ни разкрива съдбата на последната владетелка на Франция, не като ексцентрична и глуповата жена, а като прототип на една съвременна лейди Даяна. Авторът се позовава на много писма на Мария-Антоанета до майка ѝ Мария-Терезия – свещена римска императрица, до австрийския посланик, а по-късно и до любимия ѝ Ферзен. В биографията са описани най-важните 20 години от живота на Мария-Антоанета – от омъжването ѝ още като момиче за безхарактерния Луи ХVІ до Френската революция и обезглавяването на кралското семейство на гилотината. Писателят показва превръщането на Мария-Антоанета от разглезена хлапачка, лекомислена, своенравна безделница, която не се интересува от политиката в решителен и деен монарх. Тя намира сили в себе си да преустанови с празненствата и безразборното харчене на пари, и да поеме ролята на решителна, прозорлива и много горда жена, макар че накрая историческата съдба я превръща в заложница на политическите и военни преговори между Франция и Хабсбургите.
Тази „нежна, стройна, миловидна, чаровна, палава и кокетна, деветнадесетгодишната девойка, която веднага се превръща в богиня на стила рококо, в първообраз на модата и господстващия вкус“, много скоро поема управлението на Франция в свои ръце. В богатия документален материал, Цвайг цитира писмо до майка ѝ Мария Терезия, в което тя обяснява колко е важно като кралица да помага на народа си, да се занимава с благотворителност и да намали данъците. В разгара на Френската революция, не пастите, а клеветите и памфлетните издания с анонимни съчинения за Мария-Антоанета, погубват кралицата. Скоро след гилотинирането ѝ, от лозунга „свобода, равенство, братство“ не остава почти нищо, а чистите идеи на революцията стигат до извращения.
Романът „Мария-Антоанета“ напомня, че „като няма хляб” е много опасно да се призовава да се „ядат пасти“, защото дори и най-големият владетел е застрашен да загуби главата си. Стефан Цвайг ни разкрива един преломен момент в европейската история и предизвиква доверието ни с думите си: „лично аз вярвам, че единственият отговор, който можем да дадем на злепоставянето на нашите усилия, е художественото постижения. Аз не съм полемична натура: през целия си живот съм писал винаги само в полза на неща и хора, никога против някоя раса, класа или нация, или пък против отделен човек.“

За Стефан Цвайг

Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина. През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, където се жени за Фридерике Мария фон Винтерниц. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва. През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува в дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.

Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.