„Нощна стража” емблематичното платно на Рембранд, бе върнато в Райксмузеум в Амстердам. Трудната операция по пренасянето бе координирана от няколко институции. Гражданството на Амстердам пък наблюдава с огромен интерес цялата операция, защото музеят е гордост на града, а платното на Рембранд – едно от най-ценните му притежания.
Рисуваната през 1642-та картина е едно от последните произведения, които се връщат в основната изложбена зала на музея. Откриването на експозицията е на 13 април. Близо десет години музеят бе в ремонт, ръководен от мастития испански архитект Антонио Руис.
„Ношна стража” тежи 170 кг без рамката. Размерите на платното са 4,54 метра ширина и 3,79 метра височина. Преди да предприеме операцията по пренасянето, музеят се погрижи през цялото време платното да пребивава в съответната температура, за да не пострада. Първо бе свалена оригиналната рамка, платното бе поставено в специално дървена рамка със сензори, които да контролират температурата и влажността. 300 килограма тежи амбалажът, в който е опакована картината. Самото платно е покрито с нежен плат, за да бъдат избегнати повреди при евентуален удар.
Платното е собственост на кметството на Амстердам. Пренасяно е само два пъти заради ремонти на музея. Докато траеше реномирането, „нощна стража” бе изложена в специална зала за временни изложби.
Малко история
Картината преживява погрома на вандал, който през 1975-та я нарязва. „Изпратен съм от Господ! Накараха ме да го извърша сили, извън тази Земя!”, крещи вандалът, съсякъл миг преди това шедьовъра на Рембранд „Нощна стража”. Това се случва на 14 септември 1975 г. Злосторникът е учител. Казва се Вилхелм де Райк. По времето, когато атакува шедьовъра, Де Райк, е безработен и тревогата за бъдещето му явно помътнява разсъдъка му.
При полицейските разпити след това той твърди, че вечерта преди покушението над шедьовъра „почувствал силен подтик да види „Нощна стража” на Рембранд”. Отишъл в музея, но било затворено. Ангажирал стая в хотел наблизо, преспал там и на сутринта напуснал мястото с малък нож за хляб, задигнат от румсервиса.
Де Райк обаче не тръгва направо към музея. Първо се насочва към църквата, където е погребан живописецът. Там по това време върви редовната служба и богомолците са потънали в молитви. Учителят се качва на амвона и обявява, че е син на Рембранд
Божиите служители учтиво молят натрапника да напусне храма. Вилхелм де Райк излиза от църквата и тръгва към „Райксмузеум”. Влиза там и се насочва право към шедьовъра. Пазачите се стреснали от устрема му и му наредили да излезе. Пет минути по-късно полуделият даскал се връща и пробожда „Нощна стража”. След ареста му следва бърз съд и настаняване в психиатрия, каквото е решението на магистратите. Там, на 21 април 1976-а, Вилхелм де Райк се самоубива.
„Нощна стража” е реставрирана и изложена отново. Изпитанията за шедьовъра обаче не свършват. През 1990-а злосторник пръска картината с киселина, скрита в бутилка с помпа. Охранителите скоростно се намесват и плискат с вода платното. Киселината уврежда само лака на картината и не достига до живописния слой.
Истинското име на творбата дори не е „Нощна стража”, а „Ротата на капитан Франс Банинг Кок”. Понеже престояло години наред в мазе, платното почерняло и когато го открили, решили че действието се развива през нощта. Затова го кръстили "Нощна стража". Чак в края на 40-те години на ХХ век тъмният лак е премахнат. Въпреки това оригиналът не грее с цялото си великолепие, защото още през 1715-а е осакатен необратимо. Тогава го излагат в Кметството на Амстердам. За да го поставят между две колони, обаче го изрязали от четирите страни – често срещана практика по онова време.
Така в днешния вид на картината липсват два образа от лявата страна и горната част на арката. Как е изглеждал пълният оригинал може да се види от негово копие от XVII век, правено от Герит Люндерс и изложено в Националната галерия в Лондон.


Още факти
Рембранд е роден на 15 юли през 1606 г. в Лайден, Холандия; различни източници посочват, че неговото семейство се състояло от 7, 9 или 10 деца. Баща му е мелничар, а майка му - дъщеря на пекар.
През 1621 г. решава да се посвети на изкуството и взема уроци при Якоб ван Сваненбурх от Лайден. След кратко чиракуване Рембранд отваря свое ателие.
През 1634-а се жени за Саския ван Ойленбург. Като дъщеря на благородник тя го представя на висшите кръгове в обществото. Три от децата на двойката умират малко след раждането. Четвъртото им дете Титус е родено през 1641 г. и оцелява. Саския умира през 1642 г. от туберкулоза.
През 1645 г. Рембранд заживява с прислужницата си Хендрикие Стофелс. Девет години по-късно им се ражда дъщеря Корнелия и църквата ги порицава, че живеят в грях.
Великият живописец умира в мизерия през 1669-а, а днес стойността на картините му е неизмерима.
Около 600 платна, още толкова гравюри и 2000 рисунки. Така изчисляват наследството на Рембранд днешните изследователи.