"Разбивачът на сърца" или "Дон Жуан от Сохо" - с това заглавие Сатиричният театър ще привлече публика на 11 март.  Пиесата на  Патрик Марбър е преведена от Златна Костова, постановка и музикална среда – Здравко Митков, сценография – Невяна Кавалджиева, Лилия Бабунова.
Ето и актьорският състав:
ДЖ (Дон Жуан) – Михаил Сървански
Стан – Тони Минасян
Елвира – Гергана Плетньова
Лоти – Йорданка Стефанова
Пийт – Кирил Ефремов
Луи – Калин Сърменов
Калм – Пламен Великов
Алойсий – Явор Борисов
Мати – Янина Кашева
Клошар – Светломир Радев
Статуя – Мартин Каров
Далия – Жанет Иванова
Руби – Мира Върбанова
Млад мъж преследва удоволствие във всичките му форми, като разглезено дете, което само иска. Живее устремно, ловувайки жени – без скрупули, без чувства. Готов е да прескочи всяка бариера, отдава се на крайности. Съвременният Дон Жуан, уверен в своя чар и дар на манипулатор, предизвиква безогледно съдбата си, търсейки разнообразие и тръпка в поредица от авантюри.
„Пиесата е много свободна и артистична адаптация на безкрайно употребявания сюжет за Дон Жуан… Дон Жуан изглежда персонаж, обсебен от себичност, и наистина е така. Но това е бунтът му срещу лицемерното въплъщение на морала, горчиво надсмиване над моралистите, над хората, които изграждат псевдоправила за правилно поведение… Голямото предизвикателство е, че в ролята на Дон Жуан е моят студент от трети курс в НАТФИЗ – Михаил Сървански. Това е възможност в огромна роля да се види абсолютно ново лице. Голямо изпитание е и за мен, и за него, но е жест, който изразява голяма творческа свобода при тълкуването на материала. Самата концепция в случая е свързана с това, че видимо той не носи особена биография – възраст, опит, а чисто и просто е един смел и свободен човек в обвързан с условности свят. Всички около него са по-опитни и по-възрастни. А той е в естествената ситуация на човешкия бунт, който се прави в по-ранна възраст.”, казва Здравко Митков, в интервю на Пенка Момчилова за БТА


Патрик Марбър е роден на 19 септември 1964 в Лондон. Семейството му принадлежи към богатата средна класа. Записват го в „Сейнт Пол”, едно от най-престижните частни училища в Англия, но след година е изключен. „Увлече ме пънкът – малко пиене, малко пушене, малко псуване…”. Продължава обучението си в друг интернат, този път в Съри. Като юноша Марбър се впечатлява от Албер Камю и Франц Кафка. Театърът се превръща в голямата му страст. „На 13-14 години висях непрекъснато или в бара, или във фоайето, или в книжарницата на Националния театър и гледах по две представления на ден.” Бунтарски настроен, отказва да ходи на училище в последната година и се подготвя сам за приемните изпити в университета. През 1983 е приет в Оксфорд, където учи английска филология. По това време се запалва по хазарта и става чест посетител в лондонските казина. „Минах повърхностно през дрогата и алкохола, но когато открих покера, разбрах, че това е голямата тръпка в живота ми.” След завършването на университета Марбър става комик и около 4 години играе в околностите на Лондон. На въпроса защо се отдава на подобно неблагодарно поприще, той отговаря: „Исках да контролирам зала с 200 души. Не е никак сложно, въпрос на воля.” Същевременно затъва все повече в дългове заради хазарта и само благодарение на баща си успява да се измъкне от сложната ситуация. За кратко заминава за Париж в надежда да почне писането на роман и най-вече, за да се откъсне от страстта си по хазарта и избави от депресията. Връщайки се в Лондон, започва работа със Стив Кугън за предаването „На кръгъл час” на Британското радио. През 1992 тандемът Марбър–Кугън създават своето телевизионно комедийно шоу „Алън Партридж”. Сред почитателите на шоуто е директорът на Кралския национален театър Ричард Еър, който кани Марбър и поема ангажимент да бъде поставена негова пиеса, преди текстът още да е готов. Премиерата на „Изборът на дилъра” е през февруари 1995. Пиесата е наградена с „Evening Standard” за най-добра комедия и с наградата на писателите „Best West End Play”. След този успешен дебют Марбър прави телевизионна адаптация на „Госпожица Юлия” на Стриндберг, като в неговата версия действието се развива в Англия през 1945 г. При следващата поръчка на Кралския национален театър през 1997 г. Марбър е не само автор на текста, но и режисьор. Това е пиесата „Отблизо”, която го превръща в безспорна звезда на съвременната английска драматургия. Пиесата печели наградите Evening Standard, „Лорънс Оливие” и отличието на Лондонските критици. Марбър преработва пиесата във филмов сценарий, заснет през 2004. Следват пиесите „Хауърд Кац” (2001), „Музикантите” (2004) и „Дон Жуан от Сохо”, чиято премиера е през 2006 в Лондон. Самият Марбър признава, че е преминал през „донжуанския си период” на 20 години и когато посяга към мита за големия любовник, вече е улегнал семеен мъж с две деца, предпочитащ спокойния живот в Съри пред суматохата на Лондон. Патрик Марбър е сценарист на филмите „Мисия невъзможна 2”, „Записки по един скандал” (с участието на Кейт Бланшет и Джуди Денч). Работи и в сценарния екип на последния филм за Джемс Бонд „Скайфол”.