Първата френска писателка Мари дьо Франс, живяла и творила през втората половина на ХІІ век, полага началото на нов жанр: „повествователното ле” – къс разказ в стихове, който спада към куртоазната литература, има редица сходни черти с рицарския роман, но и се отличава от него чрез своите новели.

Дори днес не е известно много за Мари. Предполага се, че е живяла в един от тогавашните духовни центрове – двора на английския крал Хенри ІІ Плантагенет, управлявал страната в периода 1154–1189 г. Около 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики. Най-вероятно французойката е научила английски език в самата Англия, но по-интересното е, че в края на своята адаптация на въпросните басни тя пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Самото твърдение „аз съм от Франция“ по онова време е равнозначно на „аз съм от Ил дьо Франс“ – областта около Париж в централната част на Северна Франция. Οт ХVІ в. насам вече я наричат Мари дьо Франс. Това име – знак за самоличност на пребиваващия в чужбина – става своеобразна емблема и на нейното творчество. Тя твори „на чужда територия“, доколкото не е автор на своите сюжети и черпи материал от книгите на другите или от устната традиция.

Сюжетите в сборника „Куртоазни новели-Ле” Мари е почерпила от бретонски песни и келтски предания. Записала ги е в стихотворна форма, осъществявайки по този начин преход от фолклор към литература. Централна тема е любовта и препятствията пред нея. Всеки разказ представя в нова светлина любовната връзка, която протича според куртоазната етика. В този актуален за времето контекст Мари вгражда приказни мотиви и елементи от келтската митология, превръща ги в символи, в които откриваме тънко поетическо чувство, духа на една далечна епоха и непреходни истини за любовта.

„Куртоазни новели-Ле” е втората книга от поредицата „Библиотека Романия“, в която излезе и първият рицарски роман – „Роман за Граала” на Робер дьо Борон.